Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 15
Как сър Ланселот се намерил пред вратата на покоите, в които бил Светия граал
И Ланселот напрегнал отново сили да отвори вратата. Сетне се ослушал и чул глас, който бил по-упойващ от всеки земен звук. И сторило му се, че гласът пеел: „Осанна на небесния Отец.“
Тогава Ланселот коленичил пред вратата на покоите, защото разбрал, че вътре е Светия граал. После рекъл:
— Преблаги Отче Иисусе Христе, ако поне веднъж съм извършил добро дело, с което да заслужа милостта ти, прости ми, Господи, и не ме наказвай сега за отдавна сторени грехове, а ми открий поне частица от онова, що съм тръгнал да добия.
И начаса видял да се отваря вратата на покоите и отвътре избликнало ярко сияние, та в замъка станало тъй светло, сякаш всички факли на света пламтели там. Пристъпил тогава Ланселот към вратата и понечил да влезе. Ала в миг един глас му рекъл:
— Върни се, Ланселот, и не влизай тук, защото за теб не е отредена тази чест. И ако влезеш, горко ще се каеш.
И той се отдръпнал назад твърде опечален. Сетне погледнал и видял насред покоите сребърна маса, а на нея стоял свещеният съсъд, покрит с червена коприна и заобиколен от ангели. И един от тях държал горяща вощеница, друг — кръст, а останалите носели различни богослужебни потреби за олтара. И пред благословения съсъд бил коленичил свят отец в свещенически одежди и изглеждало, че тъкмо освещава причастието. И на Ланселот се сторило, че над главата на свещеника се явили трима мъже и двамата от тях сложили най-младия на вид в ръцете му и тогава той го вдигнал високо нагоре, сякаш за да го покаже на всички хора. И Ланселот твърде се учудил, защото му се сторило, че тялото толкова тежи на свещеника, че той едва се задържа да не падне на земята.
И като не видял Ланселот наблизо никой, който може да му помогне, пристъпил бързо към вратата и рекъл:
— Преблаги Отче Иисусе Христе, не ме укорявай в грях, ако помогна на светия старец, който твърде много се нуждае от помощ.
И без да се бави повече, влязъл в покоите и се приближил към сребърната маса. Ала щом пристъпил съвсем наблизо, почувствал как го лъхва дихание, което сякаш бликало огън и пламък, та му се сторило, че изгаря кожата на лицето му. Тогава рухнал наземи и нямал сили да се изправи и бил толкоз разгневен, дето изгубил всяка власт над тялото си, над слуха и зрението си. Сетне почувствал как безчет ръце го подхващат, вдигат го и го изнасят през вратата на покоите, ала съзнанието му не се възвърнало. И оставили го те да лежи там като мъртъв.
И ето че на сутринта, като настъпил ясен ден, хората от замъка се събудили и намерили Ланселот да лежи пред вратата на покоите, та всички се чудели как е влязъл. Прегледали го те, опипали пулса му да видят има ли живот в него и открили, че е жив, ала не можел нито да се изправи, нито да раздвижи ръка или крак. Тогава го подхванали от всички страни и го занесли в богати покои, дето го положили на мека постеля далеч от хорска глъч. И там лежал той четири дни. И някои казвали, че е жив, а други, че не е.
— Кълна се в името божие — рекъл един старец, — чуйте истината и знайте, че не е мъртъв, а пълен с живот както най-здравия измежду всички нас. Затуй ви съветвам да се грижите добре за него, додето Господ не му върне отново живота.