Томас Малори
Смъртта на Артур (423)

Глава 15

Как сър Ланселот се намерил пред вратата на покоите, в които бил Светия граал

И Ланселот напрегнал отново сили да отвори вратата. Сетне се ослушал и чул глас, който бил по-упойващ от всеки земен звук. И сторило му се, че гласът пеел: „Осанна на небесния Отец.“

Тогава Ланселот коленичил пред вратата на покоите, защото разбрал, че вътре е Светия граал. После рекъл:

— Преблаги Отче Иисусе Христе, ако поне веднъж съм извършил добро дело, с което да заслужа милостта ти, прости ми, Господи, и не ме наказвай сега за отдавна сторени грехове, а ми открий поне частица от онова, що съм тръгнал да добия.

И начаса видял да се отваря вратата на покоите и отвътре избликнало ярко сияние, та в замъка станало тъй светло, сякаш всички факли на света пламтели там. Пристъпил тогава Ланселот към вратата и понечил да влезе. Ала в миг един глас му рекъл:

— Върни се, Ланселот, и не влизай тук, защото за теб не е отредена тази чест. И ако влезеш, горко ще се каеш.

И той се отдръпнал назад твърде опечален. Сетне погледнал и видял насред покоите сребърна маса, а на нея стоял свещеният съсъд, покрит с червена коприна и заобиколен от ангели. И един от тях държал горяща вощеница, друг — кръст, а останалите носели различни богослужебни потреби за олтара. И пред благословения съсъд бил коленичил свят отец в свещенически одежди и изглеждало, че тъкмо освещава причастието. И на Ланселот се сторило, че над главата на свещеника се явили трима мъже и двамата от тях сложили най-младия на вид в ръцете му и тогава той го вдигнал високо нагоре, сякаш за да го покаже на всички хора. И Ланселот твърде се учудил, защото му се сторило, че тялото толкова тежи на свещеника, че той едва се задържа да не падне на земята.

И като не видял Ланселот наблизо никой, който може да му помогне, пристъпил бързо към вратата и рекъл:

— Преблаги Отче Иисусе Христе, не ме укорявай в грях, ако помогна на светия старец, който твърде много се нуждае от помощ.

И без да се бави повече, влязъл в покоите и се приближил към сребърната маса. Ала щом пристъпил съвсем наблизо, почувствал как го лъхва дихание, което сякаш бликало огън и пламък, та му се сторило, че изгаря кожата на лицето му. Тогава рухнал наземи и нямал сили да се изправи и бил толкоз разгневен, дето изгубил всяка власт над тялото си, над слуха и зрението си. Сетне почувствал как безчет ръце го подхващат, вдигат го и го изнасят през вратата на покоите, ала съзнанието му не се възвърнало. И оставили го те да лежи там като мъртъв.

И ето че на сутринта, като настъпил ясен ден, хората от замъка се събудили и намерили Ланселот да лежи пред вратата на покоите, та всички се чудели как е влязъл. Прегледали го те, опипали пулса му да видят има ли живот в него и открили, че е жив, ала не можел нито да се изправи, нито да раздвижи ръка или крак. Тогава го подхванали от всички страни и го занесли в богати покои, дето го положили на мека постеля далеч от хорска глъч. И там лежал той четири дни. И някои казвали, че е жив, а други, че не е.

— Кълна се в името божие — рекъл един старец, — чуйте истината и знайте, че не е мъртъв, а пълен с живот както най-здравия измежду всички нас. Затуй ви съветвам да се грижите добре за него, додето Господ не му върне отново живота.