Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 20
Как сър Ланселот се изповядал и колко бил сломен, и какви добри примери му били показани
Тогава сър Ланселот горчиво заплакал и рекъл:
— Знам, че говорите истината.
— Сър — отвърнал светият старец, — не крийте никой свой грях от мен.
— Истина е — рекъл сър Ланселот, — с твърде голямо нежелание ще разкрия делата си, защото цели четиринайсет години никому не съм откривал дори едно свое деяние, а сега трябва да призная позора и греха си. — И разказал той на светия старец целия си живот и му признал, че твърде отдавна вече безмерно много любел една кралица. — И всичките си бойни подвизи извършвах най-вече заради нея и заради нея се сражавах за право или за неправо дело. И никога не съм се сражавал единствено за правдата божия, а заради слава и за да спечеля любовта й, и твърде рядко се е случвало да благодаря Богу за победите си. Затуй — рекъл най-подир сър Ланселот, — моля ви, открийте ми мъдростта си.
— На драго сърце — рекъл отшелникът, — ала обещайте ми, че доколкото можете, ще отбягвате да се срещате с тази кралица.
И сър Ланселот се заклел в живота си, че няма да я вижда.
— Гледайте да не си противоречат сърцето и езикът ви — рекъл светият старец — и тогава мога да ви обещая, че ще заслужите още по-голяма слава отпреди.
— Свети отче — рекъл сър Ланселот, — чудя се какъв беше онзи глас, що изрече чудните думи, за които ви казах?
— Недейте се чуди — рекъл светият старец, — защото това е знак, че Бог ви обича. Добре известно е, че камъкът е корав по природата си, ала един камък е по-корав от друг, както виждам по вас, сър Ланселот, тъй като вие упорствате в греха си въпреки всичката милост, която Бог ви дарява. Затуй вие сте по-корав от камък и ни огън, ни вода не ще ви смекчи, та пламъкът на Светия Дух не може да влезе във вас.
А сега слушайте добре — няма на света друг рицар, когото Господ-Бог тъй щедро да е дарил с милостта си, защото ви е дал красота и приличие, мисъл и разум да различавате доброто от злото, дал ви е сила и смелост и ви е изпълнил с такива достойнства, че цял живот, дето и да идете, винаги сте удържали победа. Ала сега Господ-Бог ви е лишил от милостта си и вие волю-неволю ще трябва да познаете гнева му. А гласът ви е нарекъл по-горчив от дърво, защото там, дето грехът е голям, там няма сладост и затова вие сте като старо и гнило дърво.
Ето че научихте защо сте по-корав от камък и по-горчив от дърво. А сега ще ви кажа защо сте по-гол от смокинов лист. Някога нашият спасител отишъл да проповядва в Йерусалим на деня Цветница и видял, че хората там били коравосърдечни и в целия град не се намерил никой да го приюти. Тогава излязъл от града и намерил край пътя една смокиня с хубави и гъсти листа, ала без никакъв плод. И тогава нашият спасител проклел смокинята, която не носела плод, и таз смокиня е Йерусалим, град с листа, ала без плод. Тъй е и с вас, сър Ланселот — когато Светия граал бил донесен пред очите ви, нашият спасител не намерил у вас плод, ни добри помисли, ни добри стремежи, а ви намерил осквернен от сласт.
— Истина е — рекъл сър Ланселот, — всичко, що изрекохте, е истина и от днес насетне се вричам, с божия милост, да отхвърля греха от сърцето си и да върша само достойни рицарски подвизи.
Тогава светият старец му отредил такова покаяние, че да е по силите му да го изпълни, без да се отказва от рицарските си странствания, опростил греховете му и поканил сър Ланселот да остане при него целия този ден.
— На драго сърце — рекъл сър Ланселот, — защото нямам ни шлем, ни кон, ни меч.
— Колкото за това — рекъл светият старец, — преди да мръкне утре, ще ви помогна да намерите и кон, и всичко, каквото ви трябва.
И сър Ланселот дълбоко се поклонил.