Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Как сър Ланселот се изповядал и колко бил сломен, и какви добри примери му били показани

Тогава сър Ланселот горчиво заплакал и рекъл:

— Знам, че говорите истината.

— Сър — отвърнал светият старец, — не крийте никой свой грях от мен.

— Истина е — рекъл сър Ланселот, — с твърде голямо нежелание ще разкрия делата си, защото цели четиринайсет години никому не съм откривал дори едно свое деяние, а сега трябва да призная позора и греха си. — И разказал той на светия старец целия си живот и му признал, че твърде отдавна вече безмерно много любел една кралица. — И всичките си бойни подвизи извършвах най-вече заради нея и заради нея се сражавах за право или за неправо дело. И никога не съм се сражавал единствено за правдата божия, а заради слава и за да спечеля любовта й, и твърде рядко се е случвало да благодаря Богу за победите си. Затуй — рекъл най-подир сър Ланселот, — моля ви, открийте ми мъдростта си.

— На драго сърце — рекъл отшелникът, — ала обещайте ми, че доколкото можете, ще отбягвате да се срещате с тази кралица.

И сър Ланселот се заклел в живота си, че няма да я вижда.

— Гледайте да не си противоречат сърцето и езикът ви — рекъл светият старец — и тогава мога да ви обещая, че ще заслужите още по-голяма слава отпреди.

— Свети отче — рекъл сър Ланселот, — чудя се какъв беше онзи глас, що изрече чудните думи, за които ви казах?

— Недейте се чуди — рекъл светият старец, — защото това е знак, че Бог ви обича. Добре известно е, че камъкът е корав по природата си, ала един камък е по-корав от друг, както виждам по вас, сър Ланселот, тъй като вие упорствате в греха си въпреки всичката милост, която Бог ви дарява. Затуй вие сте по-корав от камък и ни огън, ни вода не ще ви смекчи, та пламъкът на Светия Дух не може да влезе във вас.

А сега слушайте добре — няма на света друг рицар, когото Господ-Бог тъй щедро да е дарил с милостта си, защото ви е дал красота и приличие, мисъл и разум да различавате доброто от злото, дал ви е сила и смелост и ви е изпълнил с такива достойнства, че цял живот, дето и да идете, винаги сте удържали победа. Ала сега Господ-Бог ви е лишил от милостта си и вие волю-неволю ще трябва да познаете гнева му. А гласът ви е нарекъл по-горчив от дърво, защото там, дето грехът е голям, там няма сладост и затова вие сте като старо и гнило дърво.

Ето че научихте защо сте по-корав от камък и по-горчив от дърво. А сега ще ви кажа защо сте по-гол от смокинов лист. Някога нашият спасител отишъл да проповядва в Йерусалим на деня Цветница и видял, че хората там били коравосърдечни и в целия град не се намерил никой да го приюти. Тогава излязъл от града и намерил край пътя една смокиня с хубави и гъсти листа, ала без никакъв плод. И тогава нашият спасител проклел смокинята, която не носела плод, и таз смокиня е Йерусалим, град с листа, ала без плод. Тъй е и с вас, сър Ланселот — когато Светия граал бил донесен пред очите ви, нашият спасител не намерил у вас плод, ни добри помисли, ни добри стремежи, а ви намерил осквернен от сласт.

— Истина е — рекъл сър Ланселот, — всичко, що изрекохте, е истина и от днес насетне се вричам, с божия милост, да отхвърля греха от сърцето си и да върша само достойни рицарски подвизи.

Тогава светият старец му отредил такова покаяние, че да е по силите му да го изпълни, без да се отказва от рицарските си странствания, опростил греховете му и поканил сър Ланселот да остане при него целия този ден.

— На драго сърце — рекъл сър Ланселот, — защото нямам ни шлем, ни кон, ни меч.

— Колкото за това — рекъл светият старец, — преди да мръкне утре, ще ви помогна да намерите и кон, и всичко, каквото ви трябва.

И сър Ланселот дълбоко се поклонил.

Тук свършва историята за сър Ланселот.
Следва разказ за сър Персивал Уелски и това е четиринайсетата книга.