Томас Малори
Смъртта на Артур (408)

Глава 17

Как чули глас, който заповядал на Борс да не го докосва, и как помежду им се спуснал облак

И чул се тогава глас, който рекъл:

— Бягай, Борс, и не го докосвай, инак ще го убиеш.

И тозчас помежду тях паднал облак и от него излязъл огън и пламък, та изпепелил щитовете им. И паднали тогава двамата в смъртен страх наземи и дълго лежали в несвяст. И когато дошли на себе си, Борс видял, че брат му е здрав и читав, и вдигнал ръце с благодарност към небето, защото се боял да не би Бог да го е наказал за делата му. И ето че чул един глас да казва:

— Борс, върви си оттук и не стой повече при своя брат, а поеми тозчас към морето, защото там те чака сър Персивал.

Тогава Борс рекъл на брат си:

— Скъпи и любезни братко, прости ми в името божие всички прегрешения, що сторих спрямо теб.

— Нека Бог ти прости, а аз ти прощавам — рекъл той.

И тъй, сър Борс го оставил с милостта божия и поел по най-краткия път към морето. И случило се, че най-подир стигнал до един манастир недалеч от брега.

И тази нощ Борс се подслонил там, ала насън чул глас, който му рекъл да върви към морето. Тогава той станал, сторил кръстен знак на челото си, сложил доспехите, оседлал коня и го яхнал. Сетне излязъл от манастира през едно място, дето стената била срутена, и яздил дълго, додето най-подир спрял край морето.

И видял той до брега кораб, целия покрит с бяла коприна, та слязъл от коня и се помолил на Иисуса Христа И щом се качил на кораба, той отплавал сред морето и се понесъл тъй бързо, сякаш летял. Ала скоро се стъмнило и в мрака Борс не могъл да различи никого, та спал, додето съмнало.

Тогава се събудил и видял посред кораба да лежи рицар в доспехи, ала без шлем. И познал той, че това е сър Персивал Уелски, и извънредно се възрадвал. Ала сър Персивал го гледал смутен и го запитал кой е.

— Ах, благородни сър — рекъл Борс, — не ме ли познавате?

— Наистина не ви познавам — рекъл той, — чудя се как сте попаднали тук, освен ако самият Господ-Бог не ви е довел.

Тогава сър Борс се усмихнал и си свалил шлема. И тозчас сър Персивал го познал и двамата тъй се възрадвали един другиму, че чудо било да ги гледа човек.

Сетне сър Борс му открил как и с чия помощ е стигнал кораба. И разказали си двамата за всички тези изкушения, що вече научихте. И тъй плавали те по море ту в една посока, ту в друга, утешавали се един другиго и често се отдавали на молитви. И ето че един ден сър Персивал рекъл:

— Липсва ни само славният рицар Галахад!

Така свършва шестнайсетата книга, която разказва за сър Гауейн, Ектор де Марис, сър Борс де Ганис и сър Персивал.

Сега следва седемнайсетата книга, която разказва за благородния рицар Персивал.