Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 17
Как чули глас, който заповядал на Борс да не го докосва, и как помежду им се спуснал облак
И чул се тогава глас, който рекъл:
— Бягай, Борс, и не го докосвай, инак ще го убиеш.
И тозчас помежду тях паднал облак и от него излязъл огън и пламък, та изпепелил щитовете им. И паднали тогава двамата в смъртен страх наземи и дълго лежали в несвяст. И когато дошли на себе си, Борс видял, че брат му е здрав и читав, и вдигнал ръце с благодарност към небето, защото се боял да не би Бог да го е наказал за делата му. И ето че чул един глас да казва:
— Борс, върви си оттук и не стой повече при своя брат, а поеми тозчас към морето, защото там те чака сър Персивал.
Тогава Борс рекъл на брат си:
— Скъпи и любезни братко, прости ми в името божие всички прегрешения, що сторих спрямо теб.
— Нека Бог ти прости, а аз ти прощавам — рекъл той.
И тъй, сър Борс го оставил с милостта божия и поел по най-краткия път към морето. И случило се, че най-подир стигнал до един манастир недалеч от брега.
И тази нощ Борс се подслонил там, ала насън чул глас, който му рекъл да върви към морето. Тогава той станал, сторил кръстен знак на челото си, сложил доспехите, оседлал коня и го яхнал. Сетне излязъл от манастира през едно място, дето стената била срутена, и яздил дълго, додето най-подир спрял край морето.
И видял той до брега кораб, целия покрит с бяла коприна, та слязъл от коня и се помолил на Иисуса Христа И щом се качил на кораба, той отплавал сред морето и се понесъл тъй бързо, сякаш летял. Ала скоро се стъмнило и в мрака Борс не могъл да различи никого, та спал, додето съмнало.
Тогава се събудил и видял посред кораба да лежи рицар в доспехи, ала без шлем. И познал той, че това е сър Персивал Уелски, и извънредно се възрадвал. Ала сър Персивал го гледал смутен и го запитал кой е.
— Ах, благородни сър — рекъл Борс, — не ме ли познавате?
— Наистина не ви познавам — рекъл той, — чудя се как сте попаднали тук, освен ако самият Господ-Бог не ви е довел.
Тогава сър Борс се усмихнал и си свалил шлема. И тозчас сър Персивал го познал и двамата тъй се възрадвали един другиму, че чудо било да ги гледа човек.
Сетне сър Борс му открил как и с чия помощ е стигнал кораба. И разказали си двамата за всички тези изкушения, що вече научихте. И тъй плавали те по море ту в една посока, ту в друга, утешавали се един другиго и често се отдавали на молитви. И ето че един ден сър Персивал рекъл:
— Липсва ни само славният рицар Галахад!