Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 27
Как сър Юуейн се сражавал срещу двама рицари и ги победил
И тогаз двете страни си дали взаимни уверения, че не ще прибягват до измама. Сетне рицарите отишли да се приготвят, а сър Юуейн прекарал нощта в покоите си и добре си отпочинал.
На сутринта станал рано, изслушал литургията, закусил и излязъл на полето пред портите, дето вече стояли двамата братя и го чакали. Втурнали се тогава те насреща му тъй люто, че копията на сър Едуард и сър Хю се строшили о щита на сър Юуейн. А сър Юуейн ударил сър Едуард е такава сила, че го повалил от коня, ала копието му не се счупило. Сетне пришпорил коня си и връхлетял срещу сър Хю, та повалил и него. Ала двамата бързо се съвзели, вдигнали щитове, изтеглили мечове и рекли на сър Юуейн да слезе от седлото и да се бие с тях докрай.
Тогаз сър Юуейн бързо скочил от коня, закрил гърдите си с щита, изтеглил меч и като се нахвърлили един срещу друг, нанесли си тежки удари. И двамата братя ранили сър Юуейн тъй жестоко, та Владетелката на скалата помислила, че ще умре. И цели пет часа продължили те да се сражават като обезумели, додето най-сетне сър Юуейн ударил сър Едуард по шлема с такава сила, че мечът разцепил черепа му и се врязал в ключицата. Тогаз смелостта взела да напуска сър Хю, ала сър Юуейн напирал и малко останало да го убие. И като разбрал това, сър Хю коленичил и се предал. И сър Юуейн великодушно приел меча му, хванал го за ръка и двамата влезли заедно в замъка.
Тогаз Владетелката на скалата много се възрадвала, а сър Хю горко оплаквал смъртта на брат си. И тъй, дамата получила обратно земята си, а на сър Хю било заповядано да се яви в двора на крал Артур на Петдесетница. И сър Юуейн живял при дамата почти половин година, защото трябвало да мине много време, додето заздравеят раните му.
И когато наближил уреченият ден, на който сър Гауейн, сър Мархаус и сър Юуейн трябвало да се срещнат отново на кръстопътя, и тримата рицари поели нататък, за да удържат на дадената дума. И сър Юуейн и сър Мархаус водели дамите си, ала сър Гауейн бил изоставил своята, както вече разказахме.