Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как сър Ланселот отишъл през нощта при кралица Гуиневир и как сър Мелиагант обвинил кралицата в предателство
После прегледали раните на рицарите и ги намазали с благи мехлеми. Така минали часовете до вечеря, а на трапезата било оказано отлично гостоприемство на кралицата и на рицарите й, та нищо не им липсвало. Сетне, като дошло време, всички се оттеглили в покоите си, ала кралицата не позволила да я отделят от рицарите й, затуй ги сложила в стаи, съседни на нейната, върху меки постели и възглавия, та да може тя самата да се погрижи за тях, ако имат нужда от нещо.
И когато сър Ланселот се прибрал в определените за него покои, повикал при себе си сър Лавейн и му казал, че тази нощ трябва да иде да разговаря със своята господарка, кралица Гуиневир.
— Сър — рекъл сър Лавейн, — позволете ми да дойда с вас, тъй като твърде се боя да не извърши сър Мелиагант някакво предателство.
— Не — отвърнал сър Ланселот, — благодаря ви, ала желая да бъда сам.
После сър Ланселот взел меча си в ръка и тайно се промъкнал до едно място, дето още преди туй бил забелязал, че има стълба. Вдигнал я той, понесъл я в ръка през градината и я подпрял на прозореца, зад който го чакала кралицата. Поприказвали си така двамата за най-различни неща и накрая сър Ланселот казал, че много му се иска да влезе при нея.
— Уверявам ви — рекла кралицата, — и аз желая същото не по-малко от вас самия.
— Наистина ли, повелително моя — рекъл сър Ланселот, — от все сърце жадувате да бъдем заедно?
— Наистина, кълна се — рекла кралицата.
— Щом е тъй — рекъл сър Ланселот, — в името на любовта ви ще докажа колко съм силен.
И с тези думи хванал железата на прозореца и с такава сила ги дръпнал, че ги изтръгнал от каменния зид, а едно от железата прерязало дланта му чак до костта. Сетне скочил в покоите на кралицата.
— Не вдигайте шум — рекла кралицата, — защото ранените рицари са наблизо.
И тъй, накратко казано, сър Ланселот легнал в постелята на кралицата, без да обръща внимание на ранената си ръка, и те се отдали на радостите и насладите на любовта, додето взело да се зазорява. Ала трябва да знаете, че той цяла нощ не мигнал и като видял, че не може да остане повече и е време да си върви, сбогувал се с кралицата, излязъл през прозореца, нагласил решетката доколкото могъл и се върнал в покоите си. Там разказал на сър Лавейн как е наранил ръката си. Тогава той спрял кръвта, превързал дланта му и сложил отгоре ръкавицата, за да не се забелязва, че е ранен.
А на сутринта кралицата лежала в постелята си до девет часа. Най-подир сър Мелиагант отишъл в нейните покои и заварил дамите й отдавна облечени.
— Милостиви Иисусе Христе — рекъл сър Мелиагант, — какво ви е, господарко, та спите толкоз до късно?
И с тези думи дръпнал завесите на ложето да я види. Тогава забелязал, че постелята и възглавието били опръскани с кръвта от ръката на сър Ланселот. И като съгледал това, сър Мелиагант заподозрял, че тя е изневерила на краля и че някой от ранените рицари е споделил ложето й тази нощ.
— Аха, господарко — рекъл сър Мелиагант, — виждам, че подло изневерявате на моя господар крал Артур. Сега разбирам, че ненапразно искахте тези ранени рицари да бъдат настанени близо до вашите покои, и затуй ще ви изоблича в измяна пред моя господар крал Артур. Сега имам доказателство за позорното ви дело, господарко — или всички те, или един от тях е изменник, и това е несъмнено, защото явно е, че при вас е лежал ранен рицар.
— Това е клевета — рекла кралицата — и всички те могат да ми бъдат свидетели.
И когато десетте рицари чули обвинението на сър Мелиагант, всички в един глас рекли:
— Коварна лъжа е туй и подло ни клеветиш, че сме извършили такова дело, и ние до един сме готови да ти го докажем в бой. Избери когото от нас пожелаеш, след като раните ни заздравеят.
— Това не ще го бъде — рекъл сър Мелиагант. — Оставете тези високомерни слова, защото и сами можете да видите, че тази нощ при кралицата е лежал ранен рицар.
И като видели кръвта, всички се засрамили. И трябва да знаете, че сър Мелиагант бил много доволен, дето кралицата е изпаднала в толкова тежка беда, тъй като смятал, че по този начин ще прикрие собственото си предателство. Ала в туй време сър Ланселот дочул шума и отишъл в покоите и там заварил всички твърде объркани и смутени.