Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга шеста
Глава 1
Как сър Ланселот[1] и сър Лионел напуснали кралския двор и тръгнали да търсят приключения и как сър Лионел го оставил, додето спял, и бил пленен
Скоро след като крал Артур се завърнал от Рим в Англия, всички рицари на Кръглата маса се стекли при него и устроили много двубои с копия и турнири. И между тях имало мнозина, които били обикновени рицари, ала така се издигнали с бойни дела и мъжко достойнство, че надминали другарите си по храброст и благородни постъпки. Това доказали мнозина, ала особено сър Ланселот от Езерото, защото във всички турнири и двубои, било на живот или на смърт, той надминавал всички рицари и нито веднъж не бил победен освен чрез измама или магия. И тъй чудно се умножила воинската слава и чест на сър Ланселот, че след завръщането на крал Артур от Рим френската книга споменава най-първо неговото име. Затова от всички рицари кралица Гуиневир гледала най-благосклонно към него, а и той несъмнено обичал кралицата повече от всички други дами в живота си и за нея извършил много подвизи и я спасил от кладата[2] с благородното си рицарство.
Така сър Ланселот си отпочивал дълго сред игри и забавления. Ала най-подир решил да се прояви в чудни приключения и заръчал на племенника си, сър Лионел, да се приготви за път и му рекъл:
— Ще тръгнем двамата да търсим приключения.
И тъй, въоръжили се те с всичко необходимо и като яхнали конете си, навлезли в една гъста гора, а сетне поели през ниска равнина. Ала към пладне станало горещо, та на сър Ланселот много му се доспало. Тогаз сър Лионел съгледал край един жив плет голямо ябълково дърво и рекъл:
— Братко, ей там има дебела сянка, дето ще можем да починем и ние, и конете ни.
— Добре си намислил, мили братко — отвърнал сър Ланселот, — защото от седем години насам не ми се е спало както сега.
И тъй, те слезли от конете, вързали ги на близките дървета и сър Ланселот легнал под ябълката, като сложил шлема под главата си. А сър Лионел останал да бди, додето той спял. И потънал сър Ланселот в дълбок сън.
И ето че през туй време минали наблизо трима рицаря на коне, препускайки с все сила. А подир тримата яздел един-единствен рицар. И като го видял, сър Лионел си помислил, че никога не е виждал такъв снажен рицар и така напет и богато облечен мъж.
И не след дълго този рицар настигнал един от тримата, повалил го на студената земя и той повече не могъл да стане. Сетне догонил втория рицар и го ударил така, че конят и ездачът паднали наземи. После се насочил право към третия рицар и като се изравнил със задницата на коня му, ударил го с копието ся. Сетне слязъл от коня си и без да изпуска юздата му, вързал и тримата рицари е поводите на собствените им коне.
И като видял всичко това, сър Лионел решил да се сражава с него, та се приготвил и яхнал тихо и тайно коня си, за да не събуди сър Ланселот. И като препуснал подире му, настигнал могъщия рицар и му рекъл да се обърне. Тогава онзи ударил сър Лионел така силно, че повалил и коня, и ездача на земята, после слязъл, вързал го здраво, метнал го на собствения си кон и тъй е четиримата се отправил към замъка си.
И като стигнал там, наредил да им овалят доспехите и голи да ги набият с тръни. А сетне ги хвърлил в черна тъмница, дето още много други рицари стенели и ридаели.