Томас Малори
Смъртта на Артур (381)

Глава 6

За голямата опасност, на която сър Персивал бил изложен заради коня си, и как видял да се борят змей и лъв

Ала когато сър Персивал стигнал до брега и видял клокочещата вода, поколебал се да мине и сторил кръстен знак на челото си. И щом усетил божията сила, дяволът метнал сър Персивал от гърба си и се втурнал в реката със страховит рев и ридания, та изглеждало, че водата гори.

И тозчас сър Персивал разбрал, че това е бил дяволът, който искал да го погуби, предал се на божията милост и въздигнал молитва към Господа Наш да го избави от изкушение. И така прекарал той в молитви цялата нощ, додето дошло утрото и се съмнало. Тогава видял, че се намира на гол връх, заграден отвсякъде с море, та колкото и да гледал наоколо, не зърнал спасителен бряг, а само диви зверове. Сетне сър Персивал се спуснал в една долина и видял как право насреща му иде млад змей, понесъл за врата малко лъвче.

Ала ето че със страховит рев един огромен лъв дотичал подир змея. И щом го видял, сър Персивал се смаял и забързал нататък, а в туй време лъвът настигнал змея и започнал борба с него. Тогава сър Персивал решил да помогне на лъва, тъй като от двата звяра той бил по-божа твар, та в миг изтеглил меча си, вдигнал щит и нанесъл смъртоносна рана на змея. Като видял това, лъвът не нападнал сър Персивал, а се отнесъл с него най-дружелюбно, доколкото един звяр може да дружи с човек.

И когато разбрал, че няма от какво да се бои, Персивал хвърлил счупения си щит и свалил шлема, да си поеме дъх, понеже бил твърде разгорещен след битката със змея. А лъвът все се въртял в нозете му и се подмилквал като куче. Тогава Персивал го погалил по шията и по гърба и благодарил Богу, че му дал за другар този звяр.

Ала като наближило пладне, лъвът взел малкото си в уста и го занесъл там, отдето били дошли, а сър Персивал пак останал сам. И както се разказва в историята му, той бил един от малцината мъже по онова време, изпълнени с истинска вяра в нашия спасител Иисус Христос, тъй като в онези дни не били много тези, що искрено вярвали в Бога и често син вдигал ръка срещу баща като срещу чужд човек.

И тъй, сър Персивал потърсил утеха и помощ от Господа Иисуса Христа и се помолил Богу да не му праща изкушение, което би го отклонило от пътя на праведните, а да му помогне да остане негов верен слуга и защитник. И като се помолил тъй, сър Персивал видял, че лъвът се връща, та скоро се приближил и легнал в нозете му.

И цялата тази нощ той и лъвът спали един до друг. И додето спал, сър Персивал сънувал чуден сън, привидяло му се, че са дошли при него две дами, едната яхнала лъв, а другата — змей, и едната била млада, а другата стара. Й сторило му се, че младата рекла:

— Сър Персивал, моят господар те поздравява и заръчва да се въоръжиш и да се приготвиш за бой, защото утре ти предстои да се сражаваш срещу най-могъщия рицар на света. И знай, че ако бъдеш победен, не ще се отървеш със загуба на ръка или крак, а ще бъдеш опозорен, додето свят светува.

Тогава той я запитал кой е нейният господар, а тя рекла, че е най-великият властелин на света, и тозчас изчезнала незнайно къде.