Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 11
Как крал Марк се присмял на сър Динадан и как срещнал шестима рицари на Кръглата маса
И тъй, както яздели двамата по пътя, крал Марк започнал да се присмива на сър Динадан и рекъл:
— Мислех, че никъде по света няма равни на вас — рицарите на Кръглата маса.
— И наистина е тъй — отвърнал сър Динадан. — Колкото за вас, кълна се, че далеч не ви смятам за един от най-добрите рицари. Ала щом искате да ме унижите по такъв начин, призовавам ви на двубой, та да изпитате силата ми.
— Не, не — рекъл крал Марк, — никак не желая да се бия с вас. Ала едно ви моля — като стигнем в двора на Артур, не разкривайте името ми, защото там твърде много ме мразят.
— Позор е за вас, че се държите тъй недостойно — рекъл сър Динадан. — Вече се уверих, че сте подлец и убиец, а това е най-големият позор за един рицар, защото никой рицар, готов да убие без милост, не е почитан и никога няма да бъде почитан. Видях как неотдавна, благодарение на моята воинска мощ, щяхте да погубите сър Берлюз, рицар, по-достоен от вас самия и по-храбър.
Тъй яздили те и разговаряли, додето стигнали до един хубав дом, пред който стоял рицар. И като ги видял, той ги поканил да нощуват при него. И тъй, по молба на рицаря двамата отседнали и си починали добре и били богато нагостени, понеже той с радост посрещал всички странстващи рицари и особено тези от двора на крал Артур. Най-подир сър Динадан запитал домакина им как се казва рицарят, който пази моста.
— А защо искате да знаете? — рекъл домакинът им.
— Защото неотдавна той ме повали от коня в битка — рекъл сър Динадан.
— Храбри рицарю — отвърнал домакинът му, — не се чудете, защото той е отличен рицар и името му е сър Тор, синът на Арий говедаря.
— Аха — рекъл сър Динадан, — сър Тор ли беше? Да си кажа право, така си и мислех.
И ето че, както седели и разговаряли, видели да идват към тях през равнината шестима рицари от двора на крал Артур, всичките отлично въоръжени, и сър Динадан ги познал по щитовете им. Първият бил храбрият рицар Юуейн, синът на крал Уриенс, вторият бил благородният сър Брандил, третият бил Озана Сърцати, четвъртият бил Юуейн Отчаяни, петият бил сър Агравейн, а шестият сър Мордред, братът на сър Гауейн.
Като видял тези шестима рицари, сър Динадан се размислил как и чрез каква хитрост да накара крал Марк да влезе в двубой с един от тях. И тъй, двамата яхнали конете и препускали подир тези рицари почти три английски мили.
Най-подир крал Марк ги съгледал да седят край един извор и шестимата ядели и пиели каквото им се намирало. И някои от конете се разхождали свободно, други били вързани, а щитовете им висели на различни дървета наоколо.
— Гледайте — рекъл сър Динадан, — ей там са спрели странстващи рицари и ние ще се сражаваме с тях.
— Боже опази! — викнал крал Марк. — Та те са шестима, а ние сме само двама.
— Може и тъй да е — отвърнал сър Динадан, — ала ще ги сразим без пощада. Аз ще нападна първия.
И след тези думи се приготвил за бой.
И когато крал Марк видял, че сър Динадан се насочва към тях, извърнал коня си и с все сила препуснал в обратна посока, а с него и цялата му свита. Щом разбрал сър Динадан, че крал Марк е избягал, извадил копието от подставката му, метнал щита си на гръб и поел към дружината от Кръглата маса. И тозчас сър Юуейн познал сър Динадан и го поздравил сърдечно, а същото сторили и другарите му.