Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Как крал Артур получил вест, че крал Риенс бил победил единайсетте крале и че искал брадата на Артур, за да поръби с нея мантията си

По това време пристигнал пратеник на крал Риенс от Северен Уелс, който бил крал също на цяла Ирландия и на много острови. И ето какво му било заръчано да предаде: че крал Риенс поздравявал крал Артур и му съобщавал, че е победил и покорил единайсетте крале и че те всички изразили почитта си към него, като си остригали брадите и му ги дали цели-целенички, до последния косъм. Та пратеникът идвал сега за брадата на крал Артур, защото крал Риенс си бил поръбил мантията с кралски бради и не му достигало брада колкото за едно парче от нея. Затова крал Артур трябвало да му изпрати брадата си, иначе той щял да нахлуе в земите му, да опожарява и убива и нямало да си отиде, додето не му вземе и брадата, и главата.

— Добре — рекъл Артур, — чух каквото ти е заръчано да ми кажеш и това е най-противното и грубо послание, което някога е отправяно към крал. И ти сам можеш да видиш, че брадата ми е още твърде младежка, за да служи за поръбване на мантия, затова кажи на своя крал следното: не му дължа почит нито аз, нито по-старите от мен рицари, ала не след дълго сам той ще ми отдаде почит на двете си колене или ще загуби главата си, кълна се в това, защото такова позорно послание никога не бях чувал. Виждам, че твоят господар не е срещал до днес достойни мъже, ала ти му кажи, че ще му взема главата, ако не ми отдаде почит като мой васал.

Тогаз пратеникът си отишъл.

— А сега — рекъл Артур, — познава ли някой тук крал Риенс?

Обадил се тогаз един рицар на име Нарам и рекъл:

— Сър, познавам добре краля. Той е много як и здрав мъж и малцина могат да се мерят с него, а и много е надменен и затова бъдете сигурен, сър, че ще ви нападне със силно войнство.

— Добре — рекъл Артур, — скоро ще се приготвя да го посрещна.