Томас Малори
Смъртта на Артур (151)

Глава 31

Как сър Гарет стигнал в един замък, дето намерил добър подслон, и как се сражавал с един рицар и го убил

Тогаз сър Гарет се приближил до мостовата кула на замъка и любезно помолил вратаря да го пусне вътре. Ала вратарят му отвърнал троснато:

— Няма тук подслон за теб!

— Любезни сър, не говорете така, защото аз съм рицар на крал Артур, и помолете господаря или господарката на този замък да ме приеме от уважение към крал Артур.

Отишъл тогаз вратарят при херцогинята, та й казал, че един рицар на крал Артур търси подслон.

— Пусни го — рекла херцогинята. — Искам да го видя. Щом е рицар на крал Артур, не ще остане без подслон.

Сетне се отправила с голяма факла в ръка към кулата над портата. И когато сър Гарет видял светлината, извикал с висок глас:

— Дали си лорд или дама, дали си великан или силен воин, все ми е едно, стига да намеря тук подслон за тази нощ. И ако е нужно да се сражавам, нека бъде утре, след като си почина, тъй като сега и аз, и конят ми сме уморени.

— Благородни рицарю — отвърнала дамата, — смели думи изрече и достойни за храбър воин, ала трябва да знаеш, че господарят на този замък никак не обича крал Артур и рицарите от двора му и винаги е бил техен враг. Затуй те съветвам да не влизаш в този замък, защото, ако се приютиш тук тази нощ, ще трябва да се закълнеш, че където и да срещнеш моя господар, на пътека или път, ще се предадеш на милостта му като пленник.

— Господарко — рекъл сър Гарет, — кой е вашият господар и как се казва?

— Сър, името на господаря ми е херцог Де ла Рус^[1].

— Добре, господарко — рекъл сър Гарет, — ще ви обещая, че където и да срещна вашия господар, ще се предам на добрата му воля, стига да не ми стори зло. Ала разбера ли, че ще ми стори зло, ще си върна свободата, ако мога, с копието и меча си.

— Справедливи са думите ви — рекла херцогинята.

Заповядала тогаз тя да спуснат моста, а сър Гарет минал по него и като стигнал в голямата зала, слязъл от седлото. Сетне слугите отвели коня му в конюшнята, а той свалил доспехите си и рекъл:

— Господарко, знайте, че тази нощ не ще изляза от тази зала, а когато съмне, пожелае ли някой да се сражава с мен, ще ме намери готов за бой.

Тогаз му поднесли вечеря с много вкусни блюда. И сър Гарет бил толкоз гладен, че се нахранил богато и е голяма охота. И имало при него мнозина прекрасни дами, та някои от тях казали, че никога не са виждали по-могъщ рицар и мъж е такъв апетит. И добре го забавлявали, а скоро след вечеря му приготвили постеля и той си легнал и почивал цялата нощ.

На сутринта изслушал литургията, закусил и се сбогувал с херцогинята и другите дами и благодарил любезно за подслона и добрия прием. На раздяла тя го попитала как се казва.

— Господарко — отвърнал той, — името ми е Гарет от Оркни, ала някои ме наричат Бомен.

Тогаз тя разбрала, че той е рицарят, който се сражавал за лейди Лионес.

И тъй, сър Гарет си тръгнал и поел нагоре по склона на една планина. И ето че излязъл насреща му рицар на име Бенделейн и рекъл на сър Гарет:

— Няма да минеш оттук, додето не се сражаваш с мен или не се признаеш за мой пленник.

— Тогава ще се сражаваме — рекъл сър Гарет.

И тъй, пришпорили те коне и сър Гарет го пробол през тялото, та сър Бенделейн препуснал към замъка си, който се намирал съвсем наблизо, и там умрял. Ала сър Гарет искал да си почине и случило се, че пътят му го извел пред същия замък.

Досетили се тогава рицарите и слугите на Бенделейн, че той е убил господаря им, въоръжили двайсет отлични воини, та те излезли и го нападнали. А сър Гарет нямал копие, та изтеглил меч и вдигнал щит пред себе си. И втурнали се те яростно насреща му и всички строшили копията си о него, ала сър Гарет се отбранявал като истински рицар.