Томас Малори
Смъртта на Артур (389)

Глава 4

Как отшелникът изтълкувал видението на сър Ланселот и му открил, че сър Галахад е негов син

— Ето, сър Ланселот — рекъл светият старец, — чуй сега и разбери от какъв издигнат род произхождаш и какво означава видението ти. Четирийсет години подир страстите Христови Йосиф Ариматейски предсказал победите на крал Евелак във войните срещу неговите врагове. И ето кои са били седемте крале и двамата рицари: първият е Напус, свят човек, вторият се наричал Насиен, в памет на дядо му, и в него се въплътил нашият Бог Иисус Христос, третият се наричал Хелиас Могъщи, четвъртият се казвал Лисаиа, а петият пък Йона — той напуснал родината си и отишъл в Уелс и там се венчал за дъщерята на Мануел, та чрез този брак придобил Галия и се заселил в тези земи. От него се родил твоят праотец крал Ланселот, който се венчал за дъщерята на ирландския крал и бил достоен мъж като теб самия. И от него се родил крал Бан, баща ти, последният от седемте крале. А колкото до теб, сър Ланселот, ангелите са ти показали, че не си от седемте свети войнства. А последният, деветият рицар са сравнили с лъв, тъй като ще надмине всички рицари на земята, и той е сър Галахад, когото дъщерята на крал Пелес зачена от теб. Затуй трябва да благодариш Богу повече от всеки смъртен, защото измежду греховните земни люде нямаш равен на себе си по рицарска слава и нивга не ще имаш. Ала малко благодарност си въздал до днес Богу за всички добродетели, с които те е дарил.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — нима този славен рицар е мой син?

— Ти трябва да знаеш това по-добре от всеки друг — рекъл светият старец, — защото позна плътски дъщерята на крал Пелес и от теб тя зачена Галахад, който седна на Гибелния стол на празника Петдесетница. Затуй извести открито, че той е заченат от теб в утробата на дъщерята на крал Пелес, защото това ще донесе чест и слава на самия теб и на целия ти род. И съветвам те също никъде и никога да не се сражаваш с него.

— Щом е тъй — рекъл Ланселот, — струва ми се, че този славен рицар трябва да се моли на Всевишния Бог за мен, та да не изпадна отново в грях.

— Бъди уверен — рекъл светият старец, — че твърде много ще те въздигнат неговите молитви, ала синът не бива да носи греховете на баща си, нито бащата — греховете на сина си, а всеки сам трябва да носи бремето си. И затова уповавай се само на Бога и той ще те подкрепи в нужда.

После сър Ланселот и отшелникът седнали да вечерят, а подир туй си легнали. И от власеницата кожата на сър Ланселот люто смъдяла, ала той понесъл болката с търпение и кротост.

А на сутринта след молитвата сър Ланселот надянал отново доспехите и се простил със светия старец.