Томас Малори
Смъртта на Артур (48)

Глава 1

Как крал Артур си намерил съпруга и се венчал за Гуиневир, дъщеря на Лодегранс, крал на Камелерд, от когото по-късно получил Кръглата маса^[1]

В началото, след като Артур е много приключения и по божия милост бил избран за крал, повечето му васали не знаели, че е син на Утер Пендрагон, преди Мерлин да разгласи това, та мнозина крале и лордове водили тежки войни против него по тази причина, ала Артур ги победил всичките, тъй като през повечето дни от живота си следвал съветите на Мерлин. И случило се веднъж, че крал Артур рекъл на Мерлин:

— Не ми дават мира моите васали и все повтарят, че трябвало да си намеря съпруга, ала аз няма да взема жена освен по твой съвет и препоръка.

— Добре ще е наистина да си намерите съпруга — отвърнал Мерлин, — тъй като човек достоен и благороден като вас не бива да остане дълго без съпруга. Кажете ми сега — има ли някоя, която обичате повече от другите?

— Има — рекъл крал Артур, — обичам Гуиневир, дъщерята на крал Лодегранс от Камелерд, що пази в дома си Кръглата маса, която ти ми каза, че получил от баща ми Утер. И тази девица е най-достойната и най-прекрасната дама, която познавам, на света, защото до днес не съм срещал друга, равна ней.

— Сър — рекъл Мерлин, — по красота и благородство тя е сред най-прекрасните на този свят, ала ако не я обичахте тъй силно, щях да ви намеря друга красива и добродетелна девица, която би ви се харесала и понравила, ако сърцето ви не си бе казало думата вече. Ала щом сърцето на един мъж е заговорило, няма връщане назад.

— Вярно е — рекъл крал Артур.

Ала Мерлин загатнал на краля, че Гуиневир няма да му бъде вярна съпруга, тъй като Ланселот щял да се влюби в нея и тя в него. После заговорил за приключенията, свързани със Светия граал. А след това Мерлин помолил краля да му даде хора, с които да иде да поиска ръката на Гуиневир, и кралят му дал. И явил се Мерлин при крал Лодегранс в Камелерд и му съобщил желанието на краля да вземе за съпруга дъщеря му Гуиневир.

— Добра вест е туй за мен и предобра — рекъл крал Лодегранс, — че такъв достоен, храбър и благороден крал ще се ожени за дъщеря ми. Колкото до земите ми, ако желае, ще му дам земи, ала той има достатъчно владения и не се нуждае от други. Ала аз ще му изпратя дар, който ще го зарадва много повече, защото ще му дам Кръглата маса, която получих от Утер Пендрагон. И когато е цялата заета, на нея могат да седят сто и петдесет рицари. И сто рицари аз имам, ала не ми достигат петдесет — защото толкова бяха убити по мое време.

И тъй, Лодегранс изпратил дъщеря си Гуиневир с кралски почести с Мерлин, а също и Кръглата маса със сто рицари и те пътували бодро по суша и по вода, додето наближили Лондон.