Томас Малори
Смъртта на Артур (162)

Глава 7

Как сър Тристан се сражавал срещу сър Мархаус и го победил и как сър Мархаус избягал на кораба си

Тогава сър Мархаус посъветвал сър Тристан и рекъл:

— Млади рицарю сър Тристан, защо си дошъл тук? Горко скърбя за твоята храброст, тъй като искам да знаеш, че съм изпитан рицар и най-добрите рицари на тези земи са изпитали силата на ръката ми, а не съм отстъпил в битка и на най-добрите рицари на света, затова те съветвам да се върнеш на кораба си.

— Благородни и опитни рицарю — отвърнал сър Тристан, — трябва да знаеш, че няма да се откажа от този спор, защото заради теб съм посветен в рицарство. И трябва да знаеш, че съм кралски син, заченат от кралица, и съм обещал по искане на вуйчо си и по собствено желание да се сражавам с теб до смърт и да избавя Корнуол от стария данък. И знай също, сър Мархаус, че главната причина, за да събера смелост да изпитам силите си срещу теб, е, че ти се славиш като един от най-достойните рицари на света и поради тази мълва и слава дръзнах да се сражавам с теб, тъй като не съм изпитвал силите си срещу никой храбър рицар. И понеже едва днес бях посветен в рицарство, много съм доволен, че ще се бия с такъв добър рицар като теб. И сега уверявам те, сър Мархаус, че съм решил да се прославя, като те победя, и макар да съм още неопитен, уповавам се на Бога, че ще се проявя достойно, като те победя, и така ще избавя Корнуол завинаги от необходимостта да плаща данък на Ирландия.

И като го чул сър Мархаус да казва какво възнамерява да стори, рекъл:

— Благородни рицарю, щом като искаш да спечелиш слава в двубой с мен, трябва да знаеш, че няма да се посрамиш, ако устоиш на три мои удара, защото за благородните ми подвизи, доказани и видени от всички, крал Артур ме въздигна за рицар на Кръглата маса.

Сетне затъкнали копията си и връхлетели един връз друг така настървено, че и двамата паднали наземи с все конете. И при сблъсъка сър Мархаус наранил тежко сър Тристан в ребрата с копието си, ала пак скочили пъргаво на крака, изтеглили мечове, вдигнали щитове и си разменили безчет удари, както подобава на разлютени и смели мъже. И след като дълго се били така, поспрели за малко, а сетне взели да се удрят по наличниците и забралата, ала скоро видели, че и от това няма полза, та пак се сблъскали като два овена и всеки се мъчел да повали другия.

Така се били те повече от половин ден и си нанесли безброй тежки рани и топла кръв струяла от тях на земята. Ала сър Тристан бил по-бодър и по-снажен от сър Мархаус, та не се задъхвал толкоз и с мощен удар стоварил меча си върху шлема на сър Мархаус, та острието разсякло шлема и стоманените брънки под него и се впило в черепа му. И така се затъкнал мечът в шлема и черепа, та сър Тристан три пъти го дръпнал, преди да успее да го извади от главата му. Тогава сър Мархаус паднал на колене, а къс от меча на сър Тристан останал забит в черепа му. И изведнъж сър Мархаус се изправил с мъка, захвърлил меча и щита си и хукнал към корабите си, а сър Тристан взел щита и меча му.

И когато сър Тристан видял сър Мархаус да бяга, викнал подире му:

— Е, рицарю на Кръглата маса, защо бягаш? Ти позориш себе си и рода си, тъй като аз съм само млад рицар и до днес храбростта ми не бе изпитвана, ала бих предпочел да ме насекат на сто парчета, нежели да бягам като теб.

Ала сър Мархаус не отвърнал ни дума и се отдалечил, като стенел тежко.

— Е, добре тогава, рицарю — рекъл сър Тристан, — заклевам се, че от днес насетне твоят меч и твоят щит ще станат мои. И ще нося щита ти при всичките си приключения и пред очите на крал Артур и рицарите на Кръглата маса.