Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как дамата Бризен чрез магия завела сър Ланселот в постелята на лейди Елейн и как кралица Гуиневир го упрекнала
Когато дошло време и всички си легнали, дамата Бризен влязла в покоите на сър Ланселот и му рекла:
— Спите ли, сър Ланселот от Езерото? Моята господарка, кралица Гуиневир, ви чака в постелята си.
— О, любезна господарко — рекъл сър Ланселот, — готов съм да ви следвам където и да ме поведете.
И тъй, сър Ланселот наметнал дълга роба и взел меч в ръка, а дамата Бризен го хванала за кутрето и го завела в покоите на господарката си лейди Елейн. Сетне си отишла и ги оставила заедно в постелята. И трябва да знаете, че лейди Елейн била твърде щастлива, а също и сър Ланселот, тъй като мислел, че държи друга в прегръдките си.
Сега да ги оставим да се целуват и прегръщат, както е обичайно между мъж и жена, и да разкажем за кралица Гуиневир, която изпратила една от прислужниците си в покоите на сър Ланселот. И като отишла там, тя намерила постелята празна и студена, та се върнала при кралицата и й разказала всичко.
— Горко ми — рекла кралицата, — къде изчезна този неверен рицар?
И тогава кралицата едва не изгубила разсъдъка си, въртяла се и се мятала като обезумяла и четири-пет часа не могла да заспи. А сър Ланселот имал навик да говори насън и често да споменава своята дама, кралица Гуиневир. И след като сър Ланселот будувал, додето му било приятно, най-подир, както е обичайно, заспал, а също и лейди Елейн. И насън приказвал и дърдорил като малоумен за любовта между него и кралица Гуиневир. И понеже говорел твърде високо, кралицата го чула в покоите си. Като го слушала да бърбори така, тя едва не обезумяла и не изгубила разсъдъка си и от гняв и мъка не знаела що да стори. Тогава се закашляла тъй силно, че сър Ланселот се събудил и познал кашлицата й. И тозчас разбрал, че не лежи с кралицата, скочил като обезумял от постелята, а кралицата го пресрещнала пред вратата и му рекла:
— Неверни и коварни рицарю, да не си се мярнал в двора ми и да не е стъпил кракът ти в покоите ми, защото, колкото и да си смел, неверни и коварни рицарю, гледай да не се явиш пред очите ми.
— Горко ми! — рекъл сър Ланселот.
И думите й така го наскърбили, че паднал в несвяст на пода. А кралица Гуиневир си отишла.
И когато сър Ланселот се съвзел, скочил от един прозорец в градината и тръни изранили цялото му лице и тялото му. Сетне хукнал, без сам да знае накъде, тъй като съвсем бил обезумял. Така се скитал той две години и никой не можел да го познае.