Томас Малори
Смъртта на Артур (335)

Глава 8

Как дамата Бризен чрез магия завела сър Ланселот в постелята на лейди Елейн и как кралица Гуиневир го упрекнала

Когато дошло време и всички си легнали, дамата Бризен влязла в покоите на сър Ланселот и му рекла:

— Спите ли, сър Ланселот от Езерото? Моята господарка, кралица Гуиневир, ви чака в постелята си.

— О, любезна господарко — рекъл сър Ланселот, — готов съм да ви следвам където и да ме поведете.

И тъй, сър Ланселот наметнал дълга роба и взел меч в ръка, а дамата Бризен го хванала за кутрето и го завела в покоите на господарката си лейди Елейн. Сетне си отишла и ги оставила заедно в постелята. И трябва да знаете, че лейди Елейн била твърде щастлива, а също и сър Ланселот, тъй като мислел, че държи друга в прегръдките си.

Сега да ги оставим да се целуват и прегръщат, както е обичайно между мъж и жена, и да разкажем за кралица Гуиневир, която изпратила една от прислужниците си в покоите на сър Ланселот. И като отишла там, тя намерила постелята празна и студена, та се върнала при кралицата и й разказала всичко.

— Горко ми — рекла кралицата, — къде изчезна този неверен рицар?

И тогава кралицата едва не изгубила разсъдъка си, въртяла се и се мятала като обезумяла и четири-пет часа не могла да заспи. А сър Ланселот имал навик да говори насън и често да споменава своята дама, кралица Гуиневир. И след като сър Ланселот будувал, додето му било приятно, най-подир, както е обичайно, заспал, а също и лейди Елейн. И насън приказвал и дърдорил като малоумен за любовта между него и кралица Гуиневир. И понеже говорел твърде високо, кралицата го чула в покоите си. Като го слушала да бърбори така, тя едва не обезумяла и не изгубила разсъдъка си и от гняв и мъка не знаела що да стори. Тогава се закашляла тъй силно, че сър Ланселот се събудил и познал кашлицата й. И тозчас разбрал, че не лежи с кралицата, скочил като обезумял от постелята, а кралицата го пресрещнала пред вратата и му рекла:

— Неверни и коварни рицарю, да не си се мярнал в двора ми и да не е стъпил кракът ти в покоите ми, защото, колкото и да си смел, неверни и коварни рицарю, гледай да не се явиш пред очите ми.

— Горко ми! — рекъл сър Ланселот.

И думите й така го наскърбили, че паднал в несвяст на пода. А кралица Гуиневир си отишла.

И когато сър Ланселот се съвзел, скочил от един прозорец в градината и тръни изранили цялото му лице и тялото му. Сетне хукнал, без сам да знае накъде, тъй като съвсем бил обезумял. Така се скитал той две години и никой не можел да го познае.