Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как дамата Бризен чрез магия завела сър Ланселот в постелята на лейди Елейн и как кралица Гуиневир го упрекнала

Когато дошло време и всички си легнали, дамата Бризен влязла в покоите на сър Ланселот и му рекла:

— Спите ли, сър Ланселот от Езерото? Моята господарка, кралица Гуиневир, ви чака в постелята си.

— О, любезна господарко — рекъл сър Ланселот, — готов съм да ви следвам където и да ме поведете.

И тъй, сър Ланселот наметнал дълга роба и взел меч в ръка, а дамата Бризен го хванала за кутрето и го завела в покоите на господарката си лейди Елейн. Сетне си отишла и ги оставила заедно в постелята. И трябва да знаете, че лейди Елейн била твърде щастлива, а също и сър Ланселот, тъй като мислел, че държи друга в прегръдките си.

Сега да ги оставим да се целуват и прегръщат, както е обичайно между мъж и жена, и да разкажем за кралица Гуиневир, която изпратила една от прислужниците си в покоите на сър Ланселот. И като отишла там, тя намерила постелята празна и студена, та се върнала при кралицата и й разказала всичко.

— Горко ми — рекла кралицата, — къде изчезна този неверен рицар?

И тогава кралицата едва не изгубила разсъдъка си, въртяла се и се мятала като обезумяла и четири-пет часа не могла да заспи. А сър Ланселот имал навик да говори насън и често да споменава своята дама, кралица Гуиневир. И след като сър Ланселот будувал, додето му било приятно, най-подир, както е обичайно, заспал, а също и лейди Елейн. И насън приказвал и дърдорил като малоумен за любовта между него и кралица Гуиневир. И понеже говорел твърде високо, кралицата го чула в покоите си. Като го слушала да бърбори така, тя едва не обезумяла и не изгубила разсъдъка си и от гняв и мъка не знаела що да стори. Тогава се закашляла тъй силно, че сър Ланселот се събудил и познал кашлицата й. И тозчас разбрал, че не лежи с кралицата, скочил като обезумял от постелята, а кралицата го пресрещнала пред вратата и му рекла:

— Неверни и коварни рицарю, да не си се мярнал в двора ми и да не е стъпил кракът ти в покоите ми, защото, колкото и да си смел, неверни и коварни рицарю, гледай да не се явиш пред очите ми.

— Горко ми! — рекъл сър Ланселот.

И думите й така го наскърбили, че паднал в несвяст на пода. А кралица Гуиневир си отишла.

И когато сър Ланселот се съвзел, скочил от един прозорец в градината и тръни изранили цялото му лице и тялото му. Сетне хукнал, без сам да знае накъде, тъй като съвсем бил обезумял. Така се скитал той две години и никой не можел да го познае.