Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 74
Как на втория ден Паломид изоставил сър Тристан и минал на противната страна
Тогава известили на всички рицари, че като чуят зова на рога, трябва да започнат турнира подобно на предишния ден. И както братята на сър Едуард и сър Садок най-напред се сражавали първия ден, така на втория битката подхванали сър Юуейн, синът на крал Уриенс, и сър Лукан Виночерпеца.
И още в първия двубой сър Юуейн повалил сина на шотландския крал, а сър Лукан се втурнал срещу краля на Уелс и от удара копията им се строшили. Ала тъй яростно се сблъскали те, че и двамата паднали наземи. Сетне рицарите от Оркни вдигнали сър Лукан отново на коня му.
После излязъл сър Тристан Лионски и повалил сър Юуейн и сър Лукан. А сър Паломид повалил други двама рицари и сър Гарет още двама. Тогава крал Артур рекъл на сър Ланселот:
— Вижте как храбро се сражават онези трима рицари и най-вече първият.
— Сър — рекъл Ланселот, — този рицар още не е показал на какво е способен. Ще видите какви чудесни подвизи ще извърши днес.
Сетне излязъл на полето синът на херцога на Оркни и скоро се отличил с воинските си дела. Като видял това, сър Тристан рекъл на Паломид:
— Как се чувствате? Ще можете ли и днес да извършите това, което извършихте вчера?
— Не — отвърнал Паломид, — чувствам се тъй уморен и изтощен от битката вчера, че днес не ще мога да се сражавам толкоз славно.
— Твърде жалко — рекъл сър Тристан, — тъй като вашата помощ ще ми липсва днес.
— Не разчитайте на мен — рекъл сър Паломид, — тъй като не мога да се бия както преди.
Всичко това Паломид казал, за да заблуди сър Тристан.
— Сър — рекъл сър Тристан на сър Гарет, — щом е тъй, ще трябва да разчитам на вас. Затуй, моля ви, стойте близо до мен да ме подкрепите при нужда.
— Наложи ли се — рекъл сър Гарет, — ще сторя всичко, каквото е по силите ми.
Тогава сър Паломид препуснал сам напред и за да унизи сър Тристан, се втурнал там, дето боят бил най-лют, връхлетял срещу рицарите от Оркни и извършил такива славни подвизи, че всички се смаяли, тъй като никой не можел да устои на ударите му.
Когато сър Тристан видял подвизите на сър Паломид, зачудил се и си рекъл: „Омръзнало му е да бъде с мен.“ И сър Тристан се отдръпнал настрана и дълго го наблюдавал, тъй като трясъкът и възгласите сред полето били тъй оглушителни, че сър Тристан се чудел и маел отде взема сър Паломид тази сила.
— Сър — рекъл сър Гарет на сър Тристан, — забравихте ли думите, които ви каза вчера сър Динадан, като ви нарече страхливец? И знайте, сър, той не го каза със зъл умисъл, защото ви обича повече от всеки друг рицар, каза го заради вашето достойнство. Затова покажете днес какъв сте в действителност. И не се чудете на сър Паломид, защото той полага велики усилия да ви отнеме славата и рицарската чест.
— Справедливи думи изрекохте — отвърнал сър Тристан — и понеже прозрях злобата и завистта му, ще извърша такива дела, че ще престанат тези възгласи, що славят храбростта му.
Тогава сър Тристан се втурнал с коня си там, дето боят бил най-лют, и извършил такива чудни подвизи, та всички казвали, че подвизите на сър Тристан са дваж по-славни от тези на сър Паломид преди туй. И никой вече не възхвалявал сър Паломид, всички подкрепяли с възгласи сър Тристан.
— О, Иисусе Христе — викал народът, — вижте колко рицари повали сър Тристан с копието си, вижте колко рицари повали с меча си и на колко смъкна шлемовете и отне щитовете.
И тъй, скоро сър Тристан сразил всички рицари от Оркни.
— Е, кралю — рекъл сър Ланселот на крал Артур, — казах ли ви, че днес този рицар ще ни възрадва с делата си? Сам се убедихте в чудната му сила, тъй като е рицар могъщ и издръжлив.
— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур на сър Ланселот, — истина е това, което казвате. Не съм виждал до днес по-славен рицар, защото той далеч превъзхожда сър Паломид.
— Сър, трябва да знаете, че така си е и редно — рекъл Ланселот, — тъй като пред нас е самият благороден рицар сър Тристан.
— Вярвам, че това е така — рекъл крал Артур.
А когато сър Паломид чул как възгласите и насърченията в негова полза затихнали, отишъл настрана и дълго наблюдавал сър Тристан. И като видял сър Паломид с каква чудна храброст се сражава сър Тристан, горко заплакал от злоба, защото разбрал, че този ден слава не ще заслужи. Добре знаел сър Паломид, че щом сър Тристан се хвърли с цялата си сила и мъжество в битката, сам той почести не ще завоюва.