Томас Малори
Смъртта на Артур (313)

Глава 74

Как на втория ден Паломид изоставил сър Тристан и минал на противната страна

Тогава известили на всички рицари, че като чуят зова на рога, трябва да започнат турнира подобно на предишния ден. И както братята на сър Едуард и сър Садок най-напред се сражавали първия ден, така на втория битката подхванали сър Юуейн, синът на крал Уриенс, и сър Лукан Виночерпеца.

И още в първия двубой сър Юуейн повалил сина на шотландския крал, а сър Лукан се втурнал срещу краля на Уелс и от удара копията им се строшили. Ала тъй яростно се сблъскали те, че и двамата паднали наземи. Сетне рицарите от Оркни вдигнали сър Лукан отново на коня му.

После излязъл сър Тристан Лионски и повалил сър Юуейн и сър Лукан. А сър Паломид повалил други двама рицари и сър Гарет още двама. Тогава крал Артур рекъл на сър Ланселот:

— Вижте как храбро се сражават онези трима рицари и най-вече първият.

— Сър — рекъл Ланселот, — този рицар още не е показал на какво е способен. Ще видите какви чудесни подвизи ще извърши днес.

Сетне излязъл на полето синът на херцога на Оркни и скоро се отличил с воинските си дела. Като видял това, сър Тристан рекъл на Паломид:

— Как се чувствате? Ще можете ли и днес да извършите това, което извършихте вчера?

— Не — отвърнал Паломид, — чувствам се тъй уморен и изтощен от битката вчера, че днес не ще мога да се сражавам толкоз славно.

— Твърде жалко — рекъл сър Тристан, — тъй като вашата помощ ще ми липсва днес.

— Не разчитайте на мен — рекъл сър Паломид, — тъй като не мога да се бия както преди.

Всичко това Паломид казал, за да заблуди сър Тристан.

— Сър — рекъл сър Тристан на сър Гарет, — щом е тъй, ще трябва да разчитам на вас. Затуй, моля ви, стойте близо до мен да ме подкрепите при нужда.

— Наложи ли се — рекъл сър Гарет, — ще сторя всичко, каквото е по силите ми.

Тогава сър Паломид препуснал сам напред и за да унизи сър Тристан, се втурнал там, дето боят бил най-лют, връхлетял срещу рицарите от Оркни и извършил такива славни подвизи, че всички се смаяли, тъй като никой не можел да устои на ударите му.

Когато сър Тристан видял подвизите на сър Паломид, зачудил се и си рекъл: „Омръзнало му е да бъде с мен.“ И сър Тристан се отдръпнал настрана и дълго го наблюдавал, тъй като трясъкът и възгласите сред полето били тъй оглушителни, че сър Тристан се чудел и маел отде взема сър Паломид тази сила.

— Сър — рекъл сър Гарет на сър Тристан, — забравихте ли думите, които ви каза вчера сър Динадан, като ви нарече страхливец? И знайте, сър, той не го каза със зъл умисъл, защото ви обича повече от всеки друг рицар, каза го заради вашето достойнство. Затова покажете днес какъв сте в действителност. И не се чудете на сър Паломид, защото той полага велики усилия да ви отнеме славата и рицарската чест.

— Справедливи думи изрекохте — отвърнал сър Тристан — и понеже прозрях злобата и завистта му, ще извърша такива дела, че ще престанат тези възгласи, що славят храбростта му.

Тогава сър Тристан се втурнал с коня си там, дето боят бил най-лют, и извършил такива чудни подвизи, та всички казвали, че подвизите на сър Тристан са дваж по-славни от тези на сър Паломид преди туй. И никой вече не възхвалявал сър Паломид, всички подкрепяли с възгласи сър Тристан.

— О, Иисусе Христе — викал народът, — вижте колко рицари повали сър Тристан с копието си, вижте колко рицари повали с меча си и на колко смъкна шлемовете и отне щитовете.

И тъй, скоро сър Тристан сразил всички рицари от Оркни.

— Е, кралю — рекъл сър Ланселот на крал Артур, — казах ли ви, че днес този рицар ще ни възрадва с делата си? Сам се убедихте в чудната му сила, тъй като е рицар могъщ и издръжлив.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур на сър Ланселот, — истина е това, което казвате. Не съм виждал до днес по-славен рицар, защото той далеч превъзхожда сър Паломид.

— Сър, трябва да знаете, че така си е и редно — рекъл Ланселот, — тъй като пред нас е самият благороден рицар сър Тристан.

— Вярвам, че това е така — рекъл крал Артур.

А когато сър Паломид чул как възгласите и насърченията в негова полза затихнали, отишъл настрана и дълго наблюдавал сър Тристан. И като видял сър Паломид с каква чудна храброст се сражава сър Тристан, горко заплакал от злоба, защото разбрал, че този ден слава не ще заслужи. Добре знаел сър Паломид, че щом сър Тристан се хвърли с цялата си сила и мъжество в битката, сам той почести не ще завоюва.