Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 63

За приготовленията на сър Паломид и на двамата братя, които трябвало да се сражават с него

— В добър час те срещнах — рекъл рицарят на Паломид, — защото от всички рицари на света освен трима най-много желаех да видя теб. Първият е сър Ланселот от Езерото, вторият — сър Тристан Лионски, а третият е близкият ми роднина сър Ламорак Уелски. А аз съм брат на убития крал Херманс и името ми е сър Херминд.

— Справедливи думи изрекохте — казал сър Паломид. — Ще видите, че с чест ще изляза от тази битка. А ако бъда убит, идете при моя господар сър Ланселот или при моя господар сър Тристан и ги помолете да отмъстят за смъртта ми. Колкото до сър Ламорак, не ще го видите вече на този свят.

— Уви — рекъл сър Херминд, — как намери смъртта си?

— Убиха го сър Гауейн и братята му — отвърнал сър Паломид.

— Кълна се в Бога — рекъл Херминд, — само един не би могъл да го убие.

— Вярно е — рекъл сър Паломид, — четирима бяха жестоките рицари, които го убиха — сър Гауейн, сър Агравейн, сър Гахерис и сър Мордред. Ала сър Гарет, най-храбрият рицар от петимата, не бил с тях.

И сър Паломид разказал всичко на Херминд и как предателски убили те сър Ламорак.

Сетне се качил на кораба и потеглил към Прекрасния остров. А в туй време сър Херминд, братът на краля, пристигнал в Червения град, разказал на всички там, че е дошъл рицар на крал Артур да отмъсти за смъртта на крал Херманс, и рекъл:

— Името му е сър Паломид и той е храбрият рицар, що от много години преследва Лаещия звяр.

И всички в града твърде се зарадвали, понеже много били слушали за сър Паломид и подвизите му. Сетне намерили вестител и го пратили при двамата братя, та да им каже да се приготвят за двубой, защото е дошъл рицар да се сражава с тях. Тогава пратеникът препуснал към замъка им, който бил недалеч, и им известил, че е дошъл рицар от двора на крал Артур да се сражава с двамата едновременно.

— Добре е дошъл — рекли те, — ала кажи ни, молим те, дали този рицар е сър Ланселот или някой от неговия род.

— Не е от този род — отвърнал пратеникът.

— Толкова по-добре — рекли двамата братя, — защото никак не желаем да мерим сили в бой с някого от рода на сър Ланселот.

— Трябва да знаете — рекъл вестителят, — че името му е сър Паломид, рицар благороден, ала още непокръстен.

— Колкото до това — рекли те, — щом досега не се е покръстил, никога не ще получи кръщение.

Сетне се споразумели да се срещнат със сър Паломид край града подир два дни. И когато пристигнал сър Паломид в Червения град, всички много му се зарадвали, като видели, че е добре сложен, снажен и едър, без всякакви телесни недъзи и нито твърде млад, нито твърде стар. И тогава всички го възхвалили. И макар че още не бил покръстен, държал се като истински християнин, бил мъж верен на думата си и с добри обноски. Ала бил се врекъл да не приеме кръщение, додето не намери Лаещия звяр — необикновен и изпълнен с най-чудно значение звяр, за който Мерлин изрекъл велики пророчества. Освен това сър Паломид се бил врекъл да не приеме напълно християнската вяра, додето не се сражава седем пъти победоносно в двубой.

И тъй, на третия ден дошли в града двамата братя — единият се наричал Хелиус, а другият — Хелак, и двамата твърде силни мъже. И макар че били коварни и подли и от най-прост род, славели се като могъщи и изкусни рицари. И довели те със себе си четирийсет рицари, за да могат с тяхна помощ да завладеят Червения град. Така пристигнали двамата братя, надменно и самонадеяно да сплашат и покорят Червения град. Излезли те насред полето, а сър Паломид застанал насреща им и рекъл тъй:

— Вие ли сте двамата братя Хелиус и Хелак, що коварно и предателски убихте своя крал и господар крал Херманс и заради които дойдох да отмъстя за неговата смърт?

— Знай, че ние сме същите рицари, които убиха крал Херманс — рекли сър Хелиус и сър Хелак, — и знай също, сър Паломид Сарацине, че и теб така ще наредим, че преди да си тръгнеш, горещо ще се каеш, дето не си се покръстил по-рано.

— Може и тъй да е — отвърнал сър Паломид, — ала аз не желая да умра, преди да съм покръстен. Не се страхувам от вас, тъй като вярвам, че ще даде Бог да умра по-добър християнин от вас двамата. И бъдете сигурни, че или вие, или аз ще легнем мъртви на туй поле.