Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 5
Как кралицата помолила сър Борс да се сражава за нея и как той приел при едно условие, а сетне известил сър Ланселот за това
И тъй, кралицата се разделила с краля и заръчала да повикат в покоите й сър Борс. И когато той дошъл, тя го помолила да й бъде закрилник.
— Господарко — рекъл той, — какво мога да сторя аз? Честта не ми позволява да се намеся в този спор, тъй като и аз бях на вашия пир и се страхувам, че другите рицари ще заподозрат мен в измяна. Освен туй, господарко, сега виждате колко ви липсва сър Ланселот, защото той никога не би ви изоставил в беда, ни в право дело, ни в неправо, както и сама неведнъж сте се уверявали в случай на опасност. Ала ето че вие изгонихте от кралството оногова, чието присъствие тук всекидневно носеше чест на вас и на всички ни, затуй, господарко, твърде се учудвам как не се срамувате да ме молите за закрила, след като вие прокудихте от земите си човека, който ни носеше слава и почит.
— Пожалете ме, любезни рицарю — рекла кралицата, — оставям се всецяло на вашето милосърдие и каквото съм сгрешила, готова съм да го поправя както ме посъветвате. — И с тези думи паднала на колене пред сър Борс и го молила да има милост към нея. — В противен случай ще умра с позорна смърт, която не съм заслужила.
И тъкмо в този миг влязъл крал Артур и видял кралицата коленичила пред сър Борс. Тогава сър Борс я вдигнал да стане и рекъл:
— Господарко моя, вие ме позорите.
— Ах, благородни рицарю — рекъл кралят, — смилете се над моята кралица, любезни рицарю, тъй като съм уверен, че е обвинена несправедливо. Затуй, любезни рицарю, моля ви в името на вашата любов към сър Ланселот, обещайте ми да я защитите в този двубой.
— Господарю мой — рекъл сър Борс, — вие искате от мен най-голямата жертва, що може да се иска от някого, тъй като трябва да знаете, че ако приема да се сражавам за кралицата, ще си навлека гнева на мнозина мои другари от Кръглата маса. Ала въпреки туй ще изпълня молбата ви от любов към сър Ланселот и към вас самия и ще се явя като застъпник на кралицата в уречения ден, освен ако не се случи да дойде там по-храбър от мен рицар, готов да се бие за нея.
— Заклевате ли се да сторите това? — рекъл кралят.
— Да, сър — отвърнал сър Борс, — няма да изменя ни на вас, ни на нея. Ала ако се яви по-храбър рицар от мен самия, той ще се сражава в двубоя.
Тогава кралят и кралицата твърде се възрадвали, благодарили от сърце на сър Борс и тъй се разделили. И ето един ден сър Борс тайно се отправил на път и отишъл при сър Ланселот, който бил при отшелника сър Брастиас, та му разказал от край до край какво се случило.
— О, Иисусе Христе — рекъл сър Ланселот, — в добър час ми донесохте тази вест. Затуй, моля ви, пригответе се за двубоя, ала гледайте колкото може по-дълго да се бавите, додето ме видите да идвам. Знам, че сър Мадор е буен и невъздържан в гнева си и ще ви кажа, че колкото повече го накарате да чака, толкоз по-свирепо ще се хвърли сетне в бой.
— Сър — рекъл Борс, — оставете всичко на мен. Уверявам ви, че ще стане както желаете.
После сър Борс се простил с него и се върнал в двора. И когато се разчуло сред рицарите, че сър Борс ще се сражава, за да защити кралицата, мнозина от тях недоволствали, тъй като повечето рицари в двора вярвали, че кралицата е виновна и че тя е извършила онова предателство. И ето що рекъл сър Борс на другарите си от Кръглата маса:
— Трябва да знаете, любезни лордове, че би било позор за всички нас, ако допуснем най-благородната кралица на света да бъде опозорена пред очите ни, защото нейният и нашият господар е най-достойният мъж на света и най-добрият християнин и винаги ни е прославял по цялата земя.
Ала мнозина му отговорили тъй:
— Колкото до нашия най-благороден крал Артур, ние го обичаме и почитаме не по-малко от вас самия, а колкото до кралица Гуиневир, нея не обичаме, тъй като тя погубва храбрите рицари.
— Любезни лордове — рекъл сър Борс, — струва ми се, че не е право това, което говорите, защото никога през живота си не съм видял, нито съм чул да се казва, че е погубила някой храбър рицар. Напротив, откакто се помня, тя винаги е била закрилница на храбрите рицари, винаги богато и пребогато е надарявала всички славни рицари и се е проявявала като най-щедра и милостива дама, каквато втора не познавам на света. Затуй би било срам за нас да допуснем позорно да бъде убита съпругата на нашия най-благороден крал. И знайте също — рекъл сър Борс, — че аз няма да допусна това, тъй като смея да твърдя: кралицата не е виновна за смъртта на сър Патрис, защото тя никога не е хранила зли помисли нито към него, нито към когото и да е от онези двайсет и четирима рицари, що бяха на пира. И смея да твърдя още, че тя ни покани там от добра воля, а не с коварни намерения. И не се съмнявам, че това скоро ще бъде доказано, защото, какъвто и да е изходът от двубоя, предателството е извършил някой измежду нас.
И мнозина от рицарите рекли на сър Борс:
— Вярваме на думите ви.
И тъй, някои били съгласни с него, ала други — не.