Томас Малори
Смъртта на Артур (4)

Глава 3

За раждането на крал Артур и за неговото отглеждане

И тъй, кралица Игрейн от ден на ден наедрявала. А когато изминала една година, веднъж, както лежал до съпругата си, крал Утер я запитал, в името на верността, която му дължала, чие е детето в утробата й. И тя дълбоко се смутила какво да отговори.

— Не се плашете — рекъл кралят. — Кажете ми истината и аз още повече ще ви обичам, заклевам се в живота си.

— Сър — рекла тя, — ще ви кажа истината. Същата нощ, когато моят съпруг умря, точно в часа на неговата смърт, както научих от рицарите му, дойде в моята крепост Тинтагил един мъж, който по говор и лице приличаше досущ на съпруга ми, и го придружаваха двама души с образите на неговите рицари Брастиас и Джорданс. И аз го приех в ложето си, както бе редно да сторя с мъжа си, и същата нощ, кълна се пред Бога, това дете бе заченато в мен.

— Вярно е това, което казвате — рекъл кралят. — Самият аз ви посетих в този образ и затова не се плашете, тъй като аз съм баща на детето ви.

И после й разказал как е станало всичко по съвета на Мерлин. И кралицата много се възрадвала, като разбрала кой е баща на детето й.

Не след дълго Мерлин дошъл при краля и рекъл:

— Сър, трябва да се погрижите за отглеждането на детето си.

— Да бъде както искаш — отвърнал кралят.

— Слушайте тогава — рекъл Мерлин. — Познавам един ваш васал в тукашните земи, мъж извънредно честен и предан. Той ще отгледа вашето дете — името му е сър Ектор и е човек с големи владения в много части на Англия и Уелс. Изпратете да повикат този сър Ектор да се яви пред вас и говорете с него. И вие му наредете, в името на уважението му към вас, да даде на друга жена да отглежда собственото му дете, а неговата съпруга да отгледа вашето. И когато детето се роди, заповядайте да ми го донесат при ей онази тайна врата още преди да е кръстено.

И както заръчал Мерлин, тъй и станало. И като дошъл, сър Ектор обещал на краля да отгледа детето според волята му. И тогава кралят възнаградил богато сър Ектор. А когато кралицата родила, кралят заповядал на двама рицари и две дами да вземат детето, увито в златоткано платно, и рекъл:

— Дайте го на бедняка, когото ще намерите при страничния изход на крепостта.

И тъй, детето било предадено на Мерлин, а той го отнесъл на сър Ектор. Сетне накарал един свят човек да го кръсти и го нарекъл Артур^[1]. И съпругата на сър Ектор го откърмила на собствената си гръд.