Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 3
За раждането на крал Артур и за неговото отглеждане
И тъй, кралица Игрейн от ден на ден наедрявала. А когато изминала една година, веднъж, както лежал до съпругата си, крал Утер я запитал, в името на верността, която му дължала, чие е детето в утробата й. И тя дълбоко се смутила какво да отговори.
— Не се плашете — рекъл кралят. — Кажете ми истината и аз още повече ще ви обичам, заклевам се в живота си.
— Сър — рекла тя, — ще ви кажа истината. Същата нощ, когато моят съпруг умря, точно в часа на неговата смърт, както научих от рицарите му, дойде в моята крепост Тинтагил един мъж, който по говор и лице приличаше досущ на съпруга ми, и го придружаваха двама души с образите на неговите рицари Брастиас и Джорданс. И аз го приех в ложето си, както бе редно да сторя с мъжа си, и същата нощ, кълна се пред Бога, това дете бе заченато в мен.
— Вярно е това, което казвате — рекъл кралят. — Самият аз ви посетих в този образ и затова не се плашете, тъй като аз съм баща на детето ви.
И после й разказал как е станало всичко по съвета на Мерлин. И кралицата много се възрадвала, като разбрала кой е баща на детето й.
Не след дълго Мерлин дошъл при краля и рекъл:
— Сър, трябва да се погрижите за отглеждането на детето си.
— Да бъде както искаш — отвърнал кралят.
— Слушайте тогава — рекъл Мерлин. — Познавам един ваш васал в тукашните земи, мъж извънредно честен и предан. Той ще отгледа вашето дете — името му е сър Ектор и е човек с големи владения в много части на Англия и Уелс. Изпратете да повикат този сър Ектор да се яви пред вас и говорете с него. И вие му наредете, в името на уважението му към вас, да даде на друга жена да отглежда собственото му дете, а неговата съпруга да отгледа вашето. И когато детето се роди, заповядайте да ми го донесат при ей онази тайна врата още преди да е кръстено.
И както заръчал Мерлин, тъй и станало. И като дошъл, сър Ектор обещал на краля да отгледа детето според волята му. И тогава кралят възнаградил богато сър Ектор. А когато кралицата родила, кралят заповядал на двама рицари и две дами да вземат детето, увито в златоткано платно, и рекъл:
— Дайте го на бедняка, когото ще намерите при страничния изход на крепостта.
И тъй, детето било предадено на Мерлин, а той го отнесъл на сър Ектор. Сетне накарал един свят човек да го кръсти и го нарекъл Артур[1]. И съпругата на сър Ектор го откърмила на собствената си гръд.