Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как Мерлин разказал историята на тази девица
Имало по това време в двора един рицар, син на краля на Ирландия. Наричал се той Лансеор и бил рицар високомерен, та смятал себе си за един от първите в двора, затова голяма злост пламнала в гърдите му срещу Балин, понеже заслужил меча и се показал по-силен и по-храбър. И помолил той Артур за разрешение да догони Балин и да отмъсти за злото, което онзи сторил.
— Направете каквото можете — рекъл Артур. — Силен е гневът ми срещу Балин и искам той да плати за злото, което стори на мен и на двора ми.
Тогава този Лансеор отишъл в хана, дето бил отседнал, за да се приготви за път. Пристигнал в това време Мерлин в двора на крал Артур и му разправили за случката с меча и за смъртта на Владетелката на езерото.
— Чуйте сега аз какво ще ви кажа — рекъл Мерлин. — Ще ви открия защо е дошла тази девица, дето донесе меча в двора, и причината е следната: тя е най-коварната девица на света.
— Не думайте! — рекли всички.
— Тя има брат — отличен и храбър рицар и добродетелен мъж. Ала тази девица залюбила друг рицар и заживели заедно в безчестие. И брат й, този добър рицар, се сражавал с рицаря, който живеел с нея в безчестие, и го убил със силата на оръжието си. Когато тази коварна девица узнала това, отишла при Владетелката на езерото и я помолила да й помогне да отмъсти на собствения си брат.