Томас Малори
Смъртта на Артур (253)

Глава 14

Как крал Марк и сър Динадан чули сър Паломид горко да плаче и скърби по Хубавата Изолда

Сега да се върнем при сър Динадан, който настигнал седемте рицари и ги заварил твърде угрижени. И като разбрал каква участ ги е сполетяла, и той се угрижил.

— Господарю Юуейн — рекъл Динадан, — залагам си главата, че това е бил сър Ламорак Уелски. Обещавам ви, ще го намеря, ако все още е в тези земи.

И тъй, сър Динадан тръгнал да търси рицаря, а същото сторил и крал Марк. И ето че, както го търсел из гората, чул някой да плаче жално. Тогаз крал Марк се приближил до него колкото можел и смеел и забелязал един рицар, който бил слязъл от коня си, седял със свален шлем и горко плачел от любов.

Сега да ги оставим и да разкажем за сър Динадан, който търсел сър Паломид. И като навлязъл той в гората, видял един рицар да гони елен.

— Сър — рекъл сър Динадан, — не сте ли срещали тъдява рицар със сребърен щит с изобразени лъвски глави?

— Да, любезни рицарю — рекъл онзи, — преди малко срещнах такъв рицар и той отиде ей натам.

— Сполай ви — отвърнал сър Динадан. — Ако открия следите на коня му, непременно ще намеря и него самия.

И както яздел късно вечерта, сър Динадан чул скръбен глас като на плачещ човек. Тогава тръгнал към гласа и като стигнал по-наблизо, слязъл от коня и продължил напред пешком. И видял той под едно дърво рицар със свален шлем, а конят му стоял вързан до него. И този рицар редял най-скръбните думи, изричани някога от човек. И все жалел за Хубавата Изолда, кралицата на Корнуол, и казвал:

— Ах, красавице, защо те любя тъй силно? Най-красива си от всички благородни дами, а не показваш ни любов, ни благоволение към мен. Уви, въпреки туй не мога да не те любя! Ала не виня теб, красавице, защото собствените ми очи са причина за моята скръб. И все пак глупак съм, дето те обичам, тъй като най-славният рицар на света те люби, а и ти любиш него, и той е сър Тристан Лионски. А най-коварният крал и рицар е твой съпруг, най-големият страхливец и предател е твой господар — крал Марк. Каква беда, че такава красива и несравнима дама е омъжена за най-недостойния рицар на света.

Чул крал Марк всички тези думи, които сър Паломид изрекъл за него, и се уплашил да не би, като го види сър Динадан, да открие пред сър Паломид истинското му име. Затуй се дръпнал назад в храсталака, яхнал коня си и отишъл на мястото, дето бил заповядал на хората си да го чакат.

Сетне се отправил с най-голяма бързина към Камелот. Ала още същия ден го видял там рицарят Амант и го обвинил пред краля в предателство. И кралят тозчас им заповядал да решат спора си в двубой. И по една нещастна случайност крал Марк пронизал Амант, макар правото да било на негова страна. Сетне, без да се бави много, яхнал коня и напуснал двора от страх да не би сър Динадан да открие на сър Тристан и на сър Паломид кой е.

Ала там имало няколко девици, изпратени от Хубавата Изолда при сър Тристан, които познавали твърде добре сър Амант.