Томас Малори
Смъртта на Артур (20)

Глава 19

Как крал Артур отишъл в Карлеон, какво сънувал и как видял Лаещия звяр^[1]

И тъй, след като крал Бан и крал Борс си заминали, крал Артур отишъл в Карлеон. И навестила го там съпругата на крал Лот от Оркни, уж с някакво известие, ала всъщност била изпратена да научи какво става в Артуровия двор. Дошла тя богато облечена и с нея пристигнали четиримата й синове Гауейн^[2], Гахерис, Агравейн и Гарет и много други рицари и дами. И понеже била чудно красива дама, кралят силно я обикнал и я пожелал. Тогава тя го допуснала до себе си и така заченала от него Мордред, а била сестра на Артур от първия брак на майка му Игрейн. Останала тази дама в Карлеон един месец, а после си отишла.

Тогава кралят сънувал чуден сън, който го изпълнил с ужас. Ала по това време крал Артур не знаел, че съпругата на крал Лот е негова сестра. И ето какъв бил сънят на Артур:

Присънило му се, че в неговите земи нахлуват грифони и змейове, че изгарят и убиват всичките му хора, и присънило му се, че се бори с тях и те му нанасят тежки рани. Ала най-подир успял да ги убие.

Когато кралят се събудил, бил дълбоко угнетен поради този сън и за да го отпъди от мислите си, приготвил се да излезе на лов с много рицари. И щом навлезли в гората, кралят зърнал пред себе си едър елен.

— Ето тоз елен ще подгоня — рекъл крал Артур, пришпорил коня си и дълго препускал, и на няколко пъти малко оставало да повали елена с голяма ловкост. И тъй дълго гонил той елена, че конят му се изтощил и рухнал мъртъв. Тогава един слуга отишъл да доведе на краля друг кон. И като видял кралят, че еленът се е изплъзнал, а конят му е мъртъв, седнал до един извор и дълбоко се замислил.

И както седял, сторило му се, че чува лай на хрътки, и то не една и две, а цели трийсет. И видял тогава да се приближава към него най-чудатият звяр, що някога бил виждал. Дошъл звярът да пие вода от извора и от търбуха му се чувал шум като лай на два пъти по трийсет хрътки, надушили дивеч. Ала додето пиел, шумът не се чувал. След това звярът се отдалечил и отново отекнал наоколо същият шум. И дълбоко се замислил кралят и скоро заспал.

Не след дълго при крал Артур дошъл пешком един рицар и рекъл:

— Рицарю замислен и сънлив, кажи ми видя ли да минава насам един чудат звяр?

— Видях го — отвърнал Артур, — трябва да е на около две мили оттук. За какво ви е този звяр?

— Сър, отдавна следя този звяр и конят ми издъхна от умора. Дано Бог ми помогне да си намеря друг кон, та да продължа преследването.

В туй време дошъл един слуга с коня на краля и когато рицарят видял коня, помолил краля да му го даде, като рекъл:

— От дванайсет месеца преследвам този звяр и или ще го заловя, или ще пролея кръвта, която тече в жилите ми.

Пелинор, тогавашен крал, преследвал Лаещия звяр, а след неговата смърт го преследвал сър Паломид.