Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 36
Как на един турнир сър Ализандер заслужил победата и за Вълшебницата Морган, и за това как се сражавал със сър Малгрин и го убил
Сега да се върнем към сър Ализандер, който, преди да се раздели с майка си, взел със себе си окървавената риза на баща си и я носил до сетния си час, за да му напомня за бащината смърт.
Решил Ализандер да послуша съвета на сър Тристан и да иде в Лондон при сър Ланселот. Ала случило се, като стигнал морския бряг, сбъркал пътя. И скоро на един турнир спечелил наградата, обещана от крал Карадос, тъй като повалил самия крал Карадос и двайсет негови рицари, а също и сър Сафер, рицар храбър и брат на храбрия рицар сър Паломид.
Всичко това видяла една девица и си рекла, че той е най-славният рицар, когото е виждала да се сражава на кон. И щом повалял някой рицар, карал го да се закълне, че една година и един ден няма да носи доспехи. И тя отишла при Вълшебницата Морган и начаса й разказала за него.
— Добра вест ми носиш — рекла Вълшебницата Морган, — тъй като отдавна желая да видя този рицар.
Сетне яхнала жребеца си и дълго яздила, ала най-подир спряла да си отдъхне в шатъра си. Минали тогава оттам четирима рицари — двама въоръжени и двама невъоръжени — и казали на Вълшебницата Морган имената си: първият бил Елиас де Гомерет, вторият Кар де Гомерет — те били въоръжените, а другите двама били от Камелерд, братовчеди на кралица Гуиневир, и единия наричали Гай, а другия Гарант — те били невъоръжените. И разправили тези четирима рицари на Вълшебницата Морган как близо до един замък млад рицар ги повалил.
— И девицата от онзи замък ни каза, че той едва наскоро бил посветен в рицарство и е още твърде млад. Ала ние мислим, че освен сър Тристан, сър Ланселот и славния сър Ламорак едва ли има рицар, който може да устои на копието му.
— Щом е тъй — рекла Вълшебницата Морган, — не след дълго ще открия този рицар, стига да остане в тукашните земи.
А сега да разкажем за девицата от онзи замък. След като Ализандер Сирака победил четиримата рицари, тя го повикала при себе си и му рекла:
— Благородни рицарю, готов ли си заради мен да влезеш в двубой и да се сражаваш с един рицар на име Малгрин, мой съсед, който отдавна вече върши злини из владенията ми? И каквото и да сторя, той не ми позволява да се омъжа и не допуска при мен никой рицар.
— Девице — отвърнал Ализандер, — ако този Малгрин дойде, додето съм тук, ще се сражавам с него и ще изложа заради вас недостойния си живот на опасност.
И тогава тя изпратила вестители да повикат Малгрин, защото той се подчинявал на заповедите й. И когато двамата рицари се съгледали един другиго, приготвили се за двубой и се хвърлили яростно напред и Малгрин прекършил копие о Ализандер, а той отвърнал на удара му с такава сила, че в миг го повалил от седлото наземи. Ала тозчас Малгрин пъргаво скочил на крака, вдигнал щит, изтеглил меч и го призовал да слезе от коня, като рекъл:
— Макар да ме надви с копие, ще видиш, че пешком ще устоя на силата ти като истински рицар.
— Достойни слова изрече — отвърнал Ализандер, слязъл бързо от коня и го дал на слугата си.
Сетне връхлетели един връз друг като два глигана и дълго си разменяли свирепи удари по шлемовете и щитовете, та се минали цели три часа, ала никой не можел да каже кой от тях е по-храбрият рицар. А в туй време дошла при девицата от замъка Вълшебницата Морган и двете наблюдавали двубоя.
А този Малгрин бил стар, опитен рицар и се славел като един от най-ловките рицари на света в пеши бой с меч, ала на кон имало и много по-силни от него. И този Малгрин все дебнел да убие Ализандер и му нанесъл толкоз дълбоки рани, че цяло чудо било, дето той още се държал на крака, тъй като загубил много кръв. Защото Ализандер се сражавал яростно, ала неумело, а противникът му бил коварен рицар и все го издебвал и го ранявал люто. И случвало се да се сблъскат те щит о щит като глигани или овни, та и двамата се строполявали на земята.
— Чуй ме, рицарю — рекъл Малгрин, — възпри ръката си за малко и ми кажи кой си.
— Не ще научиш от мен нищо, освен ако сам не пожелая това — отвърнал Ализандер.
— Кажи ми името си и защо си дошъл в тези земи, инак ще умреш от ръката ми. Чуй и знай — рекъл Малгрин, — че от любов към тази девица от замъка съм погубил за зла чест десет храбри рицари, а от гняв и гордост съм убил други десет.
— Кълна се в Бога — рекъл Ализандер, — това е най-позорното признание, що съм чувал от рицар, а и други не съм слушал да разправят, че са чували за такова недостойно признание, та ще бъде твърде жалко и голям срам за мен, ако те оставя жив. Затова брани се доколкото можеш и с всички сили, тъй като, заклевам се в рицарската си чест, или ти мен ще убиеш, или аз теб ще убия.
И тогава двамата пак се хвърлили свирепо един срещу друг и най-подир Ализандер повалил Малгрин на земята. После смъкнал шлема от раменете му и бързо му отсякъл главата. И като свършил и приключил тъй битката, извикал на слугата си да му доведе коня. И понеже мислел, че има още сили, опитал се да го яхне. Ала не успял и промълвил:
— Господи Иисусе Христе, помогни ми!
Дошла тогава при него Вълшебницата Морган и му рекла да не унива. Сетне го сложила на носилка между два коня и го завела в замъка, защото краката не го държали и нямал сили сам да ходи, тъй като шестнайсет люти рани го мъчели и особено една от тях можела да го погуби.