Томас Малори
Смъртта на Артур (275)

Глава 36

Как на един турнир сър Ализандер заслужил победата и за Вълшебницата Морган, и за това как се сражавал със сър Малгрин и го убил

Сега да се върнем към сър Ализандер, който, преди да се раздели с майка си, взел със себе си окървавената риза на баща си и я носил до сетния си час, за да му напомня за бащината смърт.

Решил Ализандер да послуша съвета на сър Тристан и да иде в Лондон при сър Ланселот. Ала случило се, като стигнал морския бряг, сбъркал пътя. И скоро на един турнир спечелил наградата, обещана от крал Карадос, тъй като повалил самия крал Карадос и двайсет негови рицари, а също и сър Сафер, рицар храбър и брат на храбрия рицар сър Паломид.

Всичко това видяла една девица и си рекла, че той е най-славният рицар, когото е виждала да се сражава на кон. И щом повалял някой рицар, карал го да се закълне, че една година и един ден няма да носи доспехи. И тя отишла при Вълшебницата Морган и начаса й разказала за него.

— Добра вест ми носиш — рекла Вълшебницата Морган, — тъй като отдавна желая да видя този рицар.

Сетне яхнала жребеца си и дълго яздила, ала най-подир спряла да си отдъхне в шатъра си. Минали тогава оттам четирима рицари — двама въоръжени и двама невъоръжени — и казали на Вълшебницата Морган имената си: първият бил Елиас де Гомерет, вторият Кар де Гомерет — те били въоръжените, а другите двама били от Камелерд, братовчеди на кралица Гуиневир, и единия наричали Гай, а другия Гарант — те били невъоръжените. И разправили тези четирима рицари на Вълшебницата Морган как близо до един замък млад рицар ги повалил.

— И девицата от онзи замък ни каза, че той едва наскоро бил посветен в рицарство и е още твърде млад. Ала ние мислим, че освен сър Тристан, сър Ланселот и славния сър Ламорак едва ли има рицар, който може да устои на копието му.

— Щом е тъй — рекла Вълшебницата Морган, — не след дълго ще открия този рицар, стига да остане в тукашните земи.

А сега да разкажем за девицата от онзи замък. След като Ализандер Сирака победил четиримата рицари, тя го повикала при себе си и му рекла:

— Благородни рицарю, готов ли си заради мен да влезеш в двубой и да се сражаваш с един рицар на име Малгрин, мой съсед, който отдавна вече върши злини из владенията ми? И каквото и да сторя, той не ми позволява да се омъжа и не допуска при мен никой рицар.

— Девице — отвърнал Ализандер, — ако този Малгрин дойде, додето съм тук, ще се сражавам с него и ще изложа заради вас недостойния си живот на опасност.

И тогава тя изпратила вестители да повикат Малгрин, защото той се подчинявал на заповедите й. И когато двамата рицари се съгледали един другиго, приготвили се за двубой и се хвърлили яростно напред и Малгрин прекършил копие о Ализандер, а той отвърнал на удара му с такава сила, че в миг го повалил от седлото наземи. Ала тозчас Малгрин пъргаво скочил на крака, вдигнал щит, изтеглил меч и го призовал да слезе от коня, като рекъл:

— Макар да ме надви с копие, ще видиш, че пешком ще устоя на силата ти като истински рицар.

— Достойни слова изрече — отвърнал Ализандер, слязъл бързо от коня и го дал на слугата си.

Сетне връхлетели един връз друг като два глигана и дълго си разменяли свирепи удари по шлемовете и щитовете, та се минали цели три часа, ала никой не можел да каже кой от тях е по-храбрият рицар. А в туй време дошла при девицата от замъка Вълшебницата Морган и двете наблюдавали двубоя.

А този Малгрин бил стар, опитен рицар и се славел като един от най-ловките рицари на света в пеши бой с меч, ала на кон имало и много по-силни от него. И този Малгрин все дебнел да убие Ализандер и му нанесъл толкоз дълбоки рани, че цяло чудо било, дето той още се държал на крака, тъй като загубил много кръв. Защото Ализандер се сражавал яростно, ала неумело, а противникът му бил коварен рицар и все го издебвал и го ранявал люто. И случвало се да се сблъскат те щит о щит като глигани или овни, та и двамата се строполявали на земята.

— Чуй ме, рицарю — рекъл Малгрин, — възпри ръката си за малко и ми кажи кой си.

— Не ще научиш от мен нищо, освен ако сам не пожелая това — отвърнал Ализандер.

— Кажи ми името си и защо си дошъл в тези земи, инак ще умреш от ръката ми. Чуй и знай — рекъл Малгрин, — че от любов към тази девица от замъка съм погубил за зла чест десет храбри рицари, а от гняв и гордост съм убил други десет.

— Кълна се в Бога — рекъл Ализандер, — това е най-позорното признание, що съм чувал от рицар, а и други не съм слушал да разправят, че са чували за такова недостойно признание, та ще бъде твърде жалко и голям срам за мен, ако те оставя жив. Затова брани се доколкото можеш и с всички сили, тъй като, заклевам се в рицарската си чест, или ти мен ще убиеш, или аз теб ще убия.

И тогава двамата пак се хвърлили свирепо един срещу друг и най-подир Ализандер повалил Малгрин на земята. После смъкнал шлема от раменете му и бързо му отсякъл главата. И като свършил и приключил тъй битката, извикал на слугата си да му доведе коня. И понеже мислел, че има още сили, опитал се да го яхне. Ала не успял и промълвил:

— Господи Иисусе Христе, помогни ми!

Дошла тогава при него Вълшебницата Морган и му рекла да не унива. Сетне го сложила на носилка между два коня и го завела в замъка, защото краката не го държали и нямал сили сам да ходи, тъй като шестнайсет люти рани го мъчели и особено една от тях можела да го погуби.