Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как Девицата от езерото разкрила пред всички истината[1] и за много други неща
И случило се тъй, че Девицата от езерото, наричана Нимю, която била съпруга на храбрия рицар крал Пелеас, скоро след туй отишла в двора — тя винаги вършела добрини на крал Артур и рицарите му със своите магии и вълшебства. И като чула как кралицата била обвинена за смъртта на сър Патрис, заявила пред всички, че тя не е виновна, а сетне разкрила името на злодея, сиреч сър Пинел, и открила на всеослушание защо е извършил това дело. Тогава в двора се убедили в невинността на кралицата, а рицарят Пинел избягал в родните си земи, тъй като всички узнали, че той сложил на угощението отровата в ябълките, за да погуби сър Гауейн, понеже сър Гауейн и братята му убили сър Ламорак Уелски, който бил негов братовчед.
Сетне погребали сър Патрис в параклиса в Уестминстър и на гроба му написали: „Тук почива сър Патрис Ирландски, убит от сър Пинел Свирепи, който сложил отрова в ябълки, за да убие сър Гауейн, ала за зла чест сър Патрис изял една от тези ябълки и изведнъж паднал мъртъв.“ И написали също на гроба как кралица Гуиневир била обвинена в предателство заради смъртта на сър Патрис от сър Мадор де ла Порт и се споменавало как сър Ланселот се сражавал с него за честта на кралицата и го победил в двубой. Всичко това било написано на гроба на сър Патрис, за да бъде оневинена кралицата.
А сър Мадор винаги и чрез всичко се стараел да си възвърне благоволението на кралицата. И най-подир, чрез застъпничеството на сър Ланселот, спечелил отново благоволението й, а тя му простила за стореното.
Така изминало времето до празника Успение Богородично. И две недели преди този празник кралят възвестил, че на този ден ще се състои голям турнир в Камелот, наречен още Уинчестър. И оповестил още кралят, че той и кралят на Шотландия ще се сражават срещу всички, що излязат в бой срещу тях.
И когато турнирът бил оповестен, събрали се там много рицари и дошли също кралят на Северен Уелс, крал Агуизанс Ирландски, Краля със стоте рицари, Галахалт Високородния принц, кралят на Нортъмбърланд и още мнозина благородни херцози и графове от разни земи.
И тъй, приготвил се крал Артур да иде на турнира и искал кралицата да го придружи, ала тя отказала, защото била неразположена и не можела да язди.
— Твърде жалко — рекъл кралят, — тъй като от седем години не сте виждали събрани заедно толкоз много благородни рицари освен нявга на Петдесетница, когато Галахад напусна двора ни.
— Моля ви да ми простите — рекла кралицата, — ала не мога да дойда, за което съжалявам.
И мнозина си помислили, че кралицата не желае да напусне двора заради сър Ланселот, тъй като той нямало да иде с краля, понеже казал, че не е заздравяла още раната, нанесена му от сър Мадор. И това твърде наскърбило и разгневило краля.
И тъй, поел крал Артур с дружината си към Уинчестър и по пътя спрял в един град, по име Астолат, наричан днес на английски Гилфорд[2]. Там се подслонил кралят в замъка. Ала щом потеглил кралят, кралицата повикала при себе си сър Ланселот и му рекла:
— Сър Ланселот, не постъпвате разумно, че оставате тук, когато моя господар го няма. Какво, мислите, ще кажат и вашите, и моите врагове? Ще кажат: „Вижте как сър Ланселот все гледа да не придружава краля, а същото прави и кралицата, защото желаят да се насладят на любовта си.“ Ето това ще кажат, бъдете сигурен — рекла кралицата на сър Ланселот.