Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 38
Как Ализандер бил избавен от властта на кралица Морган Вълшебницата чрез помощта на една девица
— Благородни рицарю — рекла девицата, — ако желаете да се разтушите, ще ви кажа една добра вест.
— Хубаво ще е да чуя добра вест — рекъл Ализандер, — тъй като сега съм пленник на собствената си клетва.
— Сър — рекла тя, — трябва да знаете, че наистина сте пленник и участта ви е по-лоша, отколкото сам предполагате, защото моята господарка и братовчедка кралица Морган Вълшебницата ви държи тук, за да задоволи с вас страстта си, когато пожелае.
— О, да ме пази Господ от такава чест — рекъл Ализандер. — Предпочел бих да ме скопят, нежели да й доставя това удоволствие.
— С божия помощ — рекла девицата, — ако ми обещаете любовта си и постъпите според волята ми, ще ви избавя, без да се опозорите.
— Кажете ми по какъв начин ще сторите това — рекъл Ализандер — и ще имате любовта ми.
— Любезни рицарю — рекла тя, — този замък по право принадлежи на мен. И знайте също, че имам чичо, могъщия граф Де Пас, и той ненавижда Вълшебницата Морган повече от всички люде на света. Затуй ще му пратя вест и ще го помоля от обич към мен да разруши този замък заради позорните дела, що се вършат в него. И тогаз, като дойде той и постави гръцки огън по четирите краища на замъка, аз ще ви изведа през една тайна порта и там ще ви чакат конят и доспехите ви.
— Добре сте го намислили, девице — рекъл Ализандер.
— Сетне ще можете да останете тук, на мястото, дето се е издигал замъкът, една година и един ден и така няма да нарушите дадената дума — рекла девицата.
Тогава той я целунал и сторил всичко, що тя желаела и що носело наслада и на двама им.
И скоро девицата пратила вест на чичо си с молба да дойде и да разруши замъка, понеже, както се разказва в книгата, той отдавна искал да стори това, ала все отлагал заради нея. И като получил писмото й, графът тозчас отговорил, че на еди-кой си ден ще дойде и ще разруши замъка.
И когато наближило уреченото време, девицата показала на Ализандер тайната порта, която водела към градината, дето щели да го чакат конят и доспехите му. И ето че, като дошъл определеният ден, граф Де Пас пристигнал с четиристотин рицари и подпалил замъка от всички страни, та камък върху камък не останал от него.
И тъй, през цялото време, додето замъкът горял, Ализандер останал в градината, ала щом пламъците угаснали, тозчас възвестил, че една година и един ден ще брани мястото, дето се издигал замъкът Хубавият изглед, от всички рицари, които се осмелят да минат наблизо.
А имало в онези дни един херцог на име Ансирус, роднина на сър Ланселот. И този рицар бил прочут поклонник на Гроба Божи, тъй като всеки три години пътешествал до Ерусалим. И понеже цял живот ходел на поклонение, наричали го херцог Ансирус Поклонника. А имал този херцог дъщеря на име Алис, девица твърде красива, и заради баща й я наричали Алис Красивата поклонница. И като научила за обета на Ализандер, тя отишла в двора на Артур и рекла с висок глас пред всички рицари:
— Онзи от вас, който победи рицаря при разрушения замък, ще спечели за награда мен и моите земи.
Чули тези слова рицарите на Кръглата маса и мнозина от тях се зарадвали, защото тя била твърде красива и имала богати владения.
И тогава тя възвестила за решението си по замъци и градове, а същото сторил от своя страна и Ализандер. Сетне вдигнала шатрите си тъкмо до мястото, което Ализандер се заклел да брани.
И едва се настанила там, ето че дошъл един рицар от двора на крал Артур, който се наричал Саграмор Похотливи, и предизвикал Ализандер на двубой. И тъй, двамата се втурнали яростно и Саграмор Похотливи строшил копието си о щита на сър Ализандер, а той му нанесъл такъв мощен удар, че го повалил от седлото.
И когато Красивата Алис видяла как храбро се сражава сър Ализандер, помислила си, че до този ден не е срещала по-снажен рицар. Тогава изскочила от шатъра си, хванала поводите на коня му и рекла:
— Любезни рицарю, моля те в името на рицарската ти чест да ми покажеш лицето си.
— Тъй да бъде — рекъл Ализандер, — ще ти покажа лицето си. — И с тези думи той свалил шлема си и тя видяла лицето му.
— О, милостиви Иисусе Христе — рекла тя, — само теб ще обичам и никого другиго.
— Щом е тъй, покажете и вие лицето си — рекъл той.