Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как крал Артур бил коронясан и как си избрал дворцови служители
И на Петдесетница всеки, който пожелал, се опитал да изтегли меча, ала никой не успял освен Артур, който го измъкнал пред погледа на присъстващите там лордове и хора от народа. И хората от народа веднага викнали:
— Искаме Артур да ни бъде крал! Няма да отлагаме повече, защото виждаме, че божията воля е той да ни бъде крал, и който се противи, ще го убием!
После всички, и бедни, и богати, тозчас коленичили и замолили Артур да им прости, че са отлагали решението си тъй дълго. И Артур им простил, и взел меча в двете с ръце, та го положил на олтара пред архиепископа. И бил посветен в рицарство от най-достойния мъж сред всички присъстващи.
И тъй, веднага след това била извършена и коронацията. И заклел се Артур пред лордовете и пред народа си да бъде достоен и справедлив крал от този ден до края на живота си. И приканил всички васали да влязат и да му отдадат почит като на крал. И много тъжби били отправени към него за неправди, извършени след смъртта на крал Утер, защото много лордове, рицари, дами и благородници били лишени от земите им. И крал Артур наредил земите да се върнат на притежателите им. Като свършил това и тъй сложил ред във всички владения край Лондон, кралят провъзгласил сър Кей за сенешал на Англия, сър Бодуин Бретански направил главен военачалник, сър Улфиус — управител на двореца, а сър Брастиас — пазител на земите отвъд реката Трент[1], защото по това време там били главно враговете на краля. Ала не след дълго Артур завоювал целия Север, Шотландия и подвластните й земи. А също и онази част от Уелс, която не признавала властта му. Но той победил и тях, както и всички останали, благодарение на собствената си храброст и храбростта на своите рицари на Кръглата маса.