Томас Малори
Смъртта на Артур (260)

Глава 21

Как крал Артур обявил турнир и как сър Ламорак участвал в него и повалил сър Гауейн и много други

И след три дни кралят обявил турнир недалече от един манастир. И много рицари на Кръглата маса се готвели за него, тъй като сър Гауейн и братята му щели да участват. Ала Тристан, Ланселот и Динадан отказали да се сражават и решили, от любов към крал Артур, да оставят сър Гауейн и братята му да се увенчаят с първенството, ако могат.

И тъй, на сутринта сър Гауейн и четиримата му братя се приготвили за турнира и извършили славни бойни подвизи. И сър Ектор де Марис се сражавал с чудна сила, ала сър Гауейн надминал всички от това войнство и затуй крал Артур и рицарите му отначало признали сър Гауейн за първенец.

Ала ето че крал Артур съгледал да излиза от близката гора рицар, придружаван от двама оръженосци, и носел този рицар щит, покрит с кожа. Приближил се той незабелязано и изведнъж се хвърлил в битката, та скоро повалил с едно копие двама от рицарите на Кръглата маса. Ала случило се, че в схватката загубил покривалото на щита си и тогава кралят и всички други видели, че носи червен щит.

— О, Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — гледайте там онзи снажен рицар, онзи с червения щит!

И в миг се вдигнала голяма глъчка и се чули викове:

— Пазете се от рицаря с червения щит!

И за кратко време той повалил тримата братя на сър Гауейн.

— Кълна се в Господа Бога — рекъл крал Артур, — струва ми се, че това е най-славният воин с копие, когото съм виждал.

Ала още неизрекъл това, видял как рицарят се спуснал срещу сър Гауейн и го ударил с такава сила, че го повалил от коня с все седлото му.

— Я гледай — рекъл кралят, — сър Гауейн лежи на земята. Много бих искал да разбера кой е онзи рицар с червения щит.

— Познавам го добре — рекъл сър Динадан, — ала засега няма да научите името му от мен.

— Кълна се в живота си, онзи рицар се бие с копие по-умело от сър Паломид — рекъл сър Тристан — и ако искате да знаете името му, то е сър Ламорак Уелски.

И додето те разговаряли тъй, сър Гауейн и рицарят пак се хвърлили един срещу друг и онзи повалил сър Гауейн от коня и тежко го наранил. И пред очите на крал Артур освен сър Гауейн и братята му той повалил още двайсет рицари. И тъй, без никакво съмнение, нему се паднала наградата като на ненадминат по храброст рицар, ала незабелязано и за учудване на всички той изведнъж напуснал полесражението и изчезнал в гората. Само крал Артур видял това, тъй като не откъсвал очите си от него.

Тогава кралят, сър Ланселот, сър Тристан и сър Динадан яхнали конете си и препуснали подир храбрия рицар сър Ламорак Уелски и скоро го настигнали. И кралят рекъл тъй:

— Любезни рицарю, добре сме ви намерили!

Като видял краля, той свалил шлема си и го поздравил, а сетне съгледал сър Тристан, слязъл от коня и се затичал към него, защото искал да прегърне коленете му. Ала сър Тристан не му позволил, а сам слязъл от коня си, преди сър Ламорак да стигне до него, та двамата се прегърнали и голяма била радостта им.

Възрадвал се тогава и кралят, а също и всички рицари на Кръглата маса освен сър Гауейн и братята му. И като узнали, че това е сър Ламорак, възненавидели го и люто го намразили, задето ги посрамил на този ден. Сетне Гауейн повикал тайно братята си на съвет и им рекъл:

— Любезни мои братя, добре виждате, че ние мразим тоз, що крал Артур обича, а когото ние обичаме, той мрази. И да знаете, храбри мои братя, че този сър Ламорак нивга не ще ни обикне, защото ние убихме баща му, крал Пелинор, като мислехме, че той е погубил нашия баща, краля на Оркни. И заради смъртта на Пелинор сър Ламорак опозори майка ни, затова искам да си отмъстим.

— Сър — рекли братята на Гауейн, — кажете ни как и по какъв начин смятате да отмъстим, и ние ще бъдем готови да ви помогнем.

— Добре тогава — рекъл Гауейн, — вие само си мълчете и скоро ще намерим сгоден случай.