Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 21
Как крал Артур обявил турнир и как сър Ламорак участвал в него и повалил сър Гауейн и много други
И след три дни кралят обявил турнир недалече от един манастир. И много рицари на Кръглата маса се готвели за него, тъй като сър Гауейн и братята му щели да участват. Ала Тристан, Ланселот и Динадан отказали да се сражават и решили, от любов към крал Артур, да оставят сър Гауейн и братята му да се увенчаят с първенството, ако могат.
И тъй, на сутринта сър Гауейн и четиримата му братя се приготвили за турнира и извършили славни бойни подвизи. И сър Ектор де Марис се сражавал с чудна сила, ала сър Гауейн надминал всички от това войнство и затуй крал Артур и рицарите му отначало признали сър Гауейн за първенец.
Ала ето че крал Артур съгледал да излиза от близката гора рицар, придружаван от двама оръженосци, и носел този рицар щит, покрит с кожа. Приближил се той незабелязано и изведнъж се хвърлил в битката, та скоро повалил с едно копие двама от рицарите на Кръглата маса. Ала случило се, че в схватката загубил покривалото на щита си и тогава кралят и всички други видели, че носи червен щит.
— О, Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — гледайте там онзи снажен рицар, онзи с червения щит!
И в миг се вдигнала голяма глъчка и се чули викове:
— Пазете се от рицаря с червения щит!
И за кратко време той повалил тримата братя на сър Гауейн.
— Кълна се в Господа Бога — рекъл крал Артур, — струва ми се, че това е най-славният воин с копие, когото съм виждал.
Ала още неизрекъл това, видял как рицарят се спуснал срещу сър Гауейн и го ударил с такава сила, че го повалил от коня с все седлото му.
— Я гледай — рекъл кралят, — сър Гауейн лежи на земята. Много бих искал да разбера кой е онзи рицар с червения щит.
— Познавам го добре — рекъл сър Динадан, — ала засега няма да научите името му от мен.
— Кълна се в живота си, онзи рицар се бие с копие по-умело от сър Паломид — рекъл сър Тристан — и ако искате да знаете името му, то е сър Ламорак Уелски.
И додето те разговаряли тъй, сър Гауейн и рицарят пак се хвърлили един срещу друг и онзи повалил сър Гауейн от коня и тежко го наранил. И пред очите на крал Артур освен сър Гауейн и братята му той повалил още двайсет рицари. И тъй, без никакво съмнение, нему се паднала наградата като на ненадминат по храброст рицар, ала незабелязано и за учудване на всички той изведнъж напуснал полесражението и изчезнал в гората. Само крал Артур видял това, тъй като не откъсвал очите си от него.
Тогава кралят, сър Ланселот, сър Тристан и сър Динадан яхнали конете си и препуснали подир храбрия рицар сър Ламорак Уелски и скоро го настигнали. И кралят рекъл тъй:
— Любезни рицарю, добре сме ви намерили!
Като видял краля, той свалил шлема си и го поздравил, а сетне съгледал сър Тристан, слязъл от коня и се затичал към него, защото искал да прегърне коленете му. Ала сър Тристан не му позволил, а сам слязъл от коня си, преди сър Ламорак да стигне до него, та двамата се прегърнали и голяма била радостта им.
Възрадвал се тогава и кралят, а също и всички рицари на Кръглата маса освен сър Гауейн и братята му. И като узнали, че това е сър Ламорак, възненавидели го и люто го намразили, задето ги посрамил на този ден. Сетне Гауейн повикал тайно братята си на съвет и им рекъл:
— Любезни мои братя, добре виждате, че ние мразим тоз, що крал Артур обича, а когото ние обичаме, той мрази. И да знаете, храбри мои братя, че този сър Ламорак нивга не ще ни обикне, защото ние убихме баща му, крал Пелинор, като мислехме, че той е погубил нашия баща, краля на Оркни. И заради смъртта на Пелинор сър Ламорак опозори майка ни, затова искам да си отмъстим.
— Сър — рекли братята на Гауейн, — кажете ни как и по какъв начин смятате да отмъстим, и ние ще бъдем готови да ви помогнем.
— Добре тогава — рекъл Гауейн, — вие само си мълчете и скоро ще намерим сгоден случай.