Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как при един брод Бомен се сражавал с двама рицари и ги убил
На сутринта двамата се сбогували с рицаря, благодарили му и като поели отново на път, яздили, додето стигнали вековна гора. И имало там широка река и само един брод, а на отвъдния бряг стояли двама рицари, готови да ги спрат.
— Какво ще кажеш? — запитала девицата. — Ще премериш ли сили с онези рицари, или ще обърнеш коня си назад?
— Не — рекъл Бомен, — няма да обърна коня си назад, дори да имаше още шест.
И тозчас нагазил смело във водата и насред реката го пресрещнал единият рицар, та копията и на двамата се строшили в ръцете им, а сетне извадили мечове и заудряли с тях. Ала най-подир Бомен го ударил по шлема с такава сила, че той се зашеметил, паднал във водата и се удавил. После Бомен пришпорил коня си към брега, дето другият рицар се нахвърлил насреща му и счупил копието си, и тогава двамата извадили мечове и дълго се били. Най-накрая Бомен разцепил шлема и главата му чак до раменете и като се върнал при девицата, казал й, че може да продължи пътя си.
— Колко жалко! — рекла тя. — Един прост слуга да сполучи да погуби двама тъй юначни рицари! Сигурно смяташ, че си проявил кой знае каква храброст, ала не е така, защото на първия рицар конят се спъна и той се удави във водата, а не загина от твоята сила и мощ. А колкото за втория, ти по една случайност се доближи откъм гърба му и за зла чест го уби.
— Девице — рекъл Бомен, — приказвайте каквото си щете, ала с когото и да се бия, уповавам се Богу да си получи заслуженото, преди да се разделим. Затуй не ме е грижа какво приказвате, стига да успея да защитя господарката ви.
— Срам и позор, долен слуга! Знай, че скоро ще срещнеш рицари, дето ще те научат да не се хвалиш толкоз.
— Любезна девице, говорете ми по-учтиво, а за другото не ме е грижа, защото каквито и да са тези рицари, все ми е едно и не се боя от тях.
— Аз го казвам и за твое добро — рекла тя, — за да можеш да се върнеш, преди да си се посрамил, защото, ако ме последваш, свършено е с теб, понеже виждам, че всичките ти победи са плод на случайност, а не са дело на силата на ръцете ти.
— Тъй да бъде, девице, приказвайте каквото щете, ала дето идете вие, там ще вървя и аз.
И тъй, яздил Бомен е тази дама, додето станало време за вечерня, а тя все го хокала и нито за миг не млъквала. И стигнали те най-подир до една черна ливада, дето растяла черна глогина и от едната й страна висяло черно знаме, а от другата — черен щит и до него имало черно копие, здраво и дълго, едър черен кон, целият покрит е коприна, и черен камък лежал там наблизо.