Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как от ненавист към сър Тристан крал Марк пристигнал с двама рицари в Англия и как убил един от рицарите
Крал Марк силно възненавидял сър Тристан заради славата му и го прокудил от Корнуол. И макар той да му бил племенник, кралят изпитвал тежки подозрения към него заради своята кралица Хубавата Изолда, понеже му се струвало, че двамата хранят голяма любов един към друг. Ала скоро след като сър Тристан напуснал Корнуол и отишъл в Англия, крал Марк научил за подвизите му там и това люто го разгневило.
И тозчас изпратил той хора да разпитат какви дела е извършил. А и кралицата тайно изпратила свои приближени да разберат какви дела е извършил, защото те двамата силно се любели. И като се върнали, пратениците разказали истината, както я били чули. А именно, че сър Тристан превъзхождал всички рицари освен сър Ланселот. Тогава крал Марк толкоз се опечалил от тия вести, колкото Хубавата Изолда се зарадвала.
И още същия ден, измъчван от люта злоба, той взел двама рицари и двама оръженосци, предрешил се и потеглил за Англия с намерение да убие сър Тристан. Единият от рицарите се наричал Берсул, а другият Амант. И както яздели по пътя, крал Марк попитал един срещнат рицар къде може да намери крал Артур. Той отговорил:
— В Камелот.
И попитал го още кралят дали е чувал в двора на Артур за сър Тристан.
— Трябва да знаете — отвърнал рицарят, — че там ще намерите сър Тристан — най-достойния мъж на света днес, защото с храбростта си извоюва първенството в турнира при Замъка на девиците, който се издига до Твърдата скала. И оттогава насам е победил със собствената си ръка трийсет най-прославени рицари. А последната му битка бе със самия сър Ланселот и двамата се сражаваха в двубой за чудо и приказ. И сър Ланселот по свое желание доведе сър Тристан в двора и крал Артур от сърце му се зарадва и го въздигна за рицар на Кръглата маса. И сега той седи на мястото, което нявга заемаше сър Мархаус.
И като чул за почестите, оказани на сър Тристан, крал Марк дълбоко се наскърбил. И тъй те се разделили. Тогаз крал Марк рекъл на двамата си рицари:
— Сега ще ви кажа какво смятам да правя, тъй като вие сте хората, на които най-много вярвам. Искам да знаете, че съм дошъл тук с намерение да погубя Тристан с хитрост и измама, та чудо ще бъде, ако се измъкне жив от ръцете ми.
— Горко ни! — рекъл сър Берсул. — Какво сте намислили? Щом намеренията ви са такива, те са позорни, защото сър Тристан е най-достойният рицар, когото светът познава, и затова ви предупреждавам открито, че никога не ще се съглася да го убия. От днес нататък отказвам да ви служа и ви напускам.
И като го чул да говори така, крал Марк тутакси изтеглил меча си и с вик „Ах, предателю!“ го стоварил върху главата на сър Берсул, та острието потънало чак до зъбите му.
И когато рицарят Амант и оръженосците го видели да извършва това подло дело, казали му, че е постъпил позорно и недостойно, и рекли:
— Затова не желаем повече да ви служим и да знаете, че ще ви обвиним в измяна пред крал Артур.
Тогаз крал Марк люто се разгневил и искал да убие Амант, ала той и оръженосците се отбранявали храбро и не отстъпили пред злобата му. Най-подир крал Марк видял, че не ще може да им отмъсти, и рекъл на рицаря Амант:
— Чуй ме добре — ако ме обвиниш в измяна, аз ще съумея да се защитя пред крал Артур. Ала искам да не издаваш името ми и да не казваш, че съм крал Марк, каквото и да се случи с мен.
— Колкото за това — отвърнал сър Амант, — няма да разкрия името ви.
И с тези думи те се разделили и Амант и другарите му взели тялото на Берсул и го погребали.