Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 23
Как сър Тристан и сър Динадан стигнали до едно място за нощуване, дето трябвало да се бият с двама рицари
Сетне сър Тристан и сър Динадан продължили по пътя си и не след дълго стигнали при овчарите и говедарите и ги попитали знаят ли наблизо място, дето може да нощуват или да се подслонят.
— Благородни рицари — рекли говедарите, — има тук наблизо прекрасен замък, ала обичаят в него е такъв, че не дават подслон никому, ако преди това не се сражава с двама рицари — дори и да е сам, пак трябва да се сражава с двама. И щом стигнете там, тозчас ще излязат тези рицари насреща ви.
— Хубав подслон! — рекъл сър Динадан. — Вие правете каквото искате, ала аз няма да нощувам там.
— Срам и позор! — отвърнал сър Тристан. — Та вие не сте ли рицар на Кръглата маса? Рицарската ви чест не позволява да се откажете.
— Знайте и още нещо — рекли говедарите. — Ако бъдете победени и надвити, няма да нощувате там, ако ли пък вие победите, ще намерите добър подслон.
— Ах — рекъл сър Динадан, — сигурно са храбри рицари.
И тъй, сър Динадан дълго отказвал да търси подслон там, ала най-подир сър Тристан го заклел в рицарската му чест и тогава двамата се запътили към замъка. И казано накратко, сър Тристан и сър Динадан повалили двамата рицари, влезли в замъка и били приети тъй щедро, че нищо не им липсвало.
Ала тъкмо били свалили доспехите си и се готвели за веселие и отдих, сирели пред портите сър Паломид и сър Гахерис и поискали подслон според обичая на замъка.
— Каква е тази работа? — рекъл сър Динадан. — Аз искам да си почина.
— Така не може — отвърнал сър Тристан. — Длъжни сме да защитим обичая на този замък, тъй като победихме господарите му. Затова трябва да се приготвите за двубой.
— Дяволът ме накара да тръгна с вас — рекъл сър Динадан.
И тъй, те се въоръжили. И сър Гахерис се сражавал със сър Тристан и бил повален, а сър Паломид се сражавал със сър Динадан и го повалил, така че никой не взел връх и затова трябвало да си премерят силите и пешком. Ала сър Динадан отказал да се бие и рекъл, че много се е натъртил при падането. Тогава сър Тристан свалил шлема му и го помолил за подкрепа.
— За нищо на света — отвърнал сър Динадан. — Твърде много рани получих неотдавна при битката с трийсетте рицари. А вие се държите като обезумял, като човек, дето е изгубил разсъдъка си и сам търси своята гибел. Проклинам часа, когато ви срещнах, защото няма сред цялото рицарство други такива безумци като сър Ланселот и вас, сър Тристан. И знайте, че веднъж попаднах в дружината на сър Ланселот и той ми създаде толкоз работа, та сетне три месеца не можах да стана от леглото. Бог да ме пази от такива рицари и особено от вас.
— Щом е тъй, сам ще се бия и с двамата — рекъл сър Тристан.
Сетне ги призовал да излязат насреща му и рекъл, че ще се бие с тях.
Тогава сър Паломид и сър Гахерис препуснали напред и връхлетели върху им. И сър Динадан ударил един-два пъти сър Гахерис, а после се отдръпнал встрани.
— Не може тъй — рекъл сър Паломид. — Позорно е двама рицари да се сражават срещу един.
И той накарал сър Гахерис да стои настрана до онзи рицар, дето не желаел да се бие повече. Сетне двамата се хвърлили един срещу друг и дълго се били, додето най-подир сър Тристан удвоил ударите си и принудил сър Паломид да отстъпи три крачки назад. И по общо съгласие сър Гахерис и сър Динадан се втурнали помежду им и ги помирили.
След туй сър Тристан ги поканил да пренощуват всички заедно. Ала сър Динадан отказал да нощува с тях в този замък и проклинал часа, в който ги е срещнал. Сетне си взел коня и доспехите и си отишъл.
Тогава сър Тристан помолил господарите на замъка да му дадат някой слуга, който да им покаже къде да пренощуват, и като препуснал с него, настигнал сър Динадан. И на две мили оттам двамата намерили подслон при един добър човек в малък манастир и се настанили удобно.
В туй време сър Борс, сър Блеоберис, сър Ектор и сър Дриант останали на мястото, дето сър Тристан се сражавал с трийсетте рицари. И привечер там дошъл сър Ланселот и те му предложили да нощуват при сър Колгреванс.