Томас Малори
Смъртта на Артур (244)

Глава 5

Как сър Тристан срещнал Ланселот при надгробния камък и как двамата се сражавали, без да се познаят

Тогава сър Тристан поел направо към надгробния камък край Камелот, който Мерлин бил издигнал там, дето сър Лансеор, синът на ирландския крал, паднал убит от ръката на Балин. И на същото място загинала прекрасната дама Коломба, възлюбената на сър Лансеор, която, след като той бил убит, взела меча му и се пронизала с него. И чрез вълшебствата си Мерлин сторил да погребат рицаря Лансеор и неговата дама Коломба под един камък. И предсказал Мерлин в този ден, че на това място ще се сражават двамата най-силни рицари по Артурово време и най-верните в любовта мъже.^[1]

И тъй, когато сър Тристан стигнал до камъка, под който били погребани Лансеор и дамата му, огледал се наоколо и взел да търси сър Паломид. Тогаз видял да се задава насреща му на кон напет рицар в бели доспехи и с покрит щит. И щом доближил до сър Тристан, рицарят викнал с висок глас:

— Добра среща, благородни рицарю, достойно изпълнихте дадената дума.

И те вдигнали щитове и насочили копия, а сетне пришпорили с все сила конете си. И тъй мощен бил сблъсъкът, че и конете, и рицарите паднали наземи. Ала тозчас двамата с най-голяма бързина скочили на крака и сложили щитове пред гърдите си, а сетне развъртели бляскави мечове с мъжка сила и си нанесли такива рани, че кръв потекла по тревата. И така се сражавали те цели четири часа, без да продумат ни дума, и доспехите им се пробили на много места.

— Господи Иисусе Христе! — рекъл Гувернал. — Страховити са ударите, които господарят ми нанася на вашия господар.

— Кълна се в живота си — отвърнал слугата на Ланселот^[2], — колкото удари е нанесъл господарят ви, толкоз е и получил.

— Иисусе Христе! — рекъл Гувернал. — Никой освен сър Паломид или сър Ланселот не би могъл да устои тъй дълго. Затова жалко е тези рицари да си проливат един другиму кръвта.

Тъй седели двамата и плакали и горко скърбели, като гледали бляскавите мечове да се обливат с кръвта на господарите им. Най-подир сър Ланселот проговорил и рекъл:

— Рицарю, вие се сражавате с чудна храброст, затова, ако обичате, кажете ми името си.

— Сър — отвърнал Тристан, — не желая никому да откривам името си.

— Може и така да е — рекъл сър Ланселот, — ала попитат ли ме, аз никога не отказвам да открия кой съм.

— Щом като е тъй — рекъл Тристан, — настоявам да ми кажете името си.

— Любезни рицарю — отговорил той, — името ми е сър Ланселот от Езерото.

— Горко ми! — викнал сър Тристан. — Що сторих? Та вие сте човекът, когото най-много почитам на света.

— Храбри рицарю — рекъл отново сър Ланселот, — кажете ми името си.

— На драго сърце — отговорил той, — името ми е сър Тристан Лионски.

— Иисусе Христе! — извикал сър Ланселот. — Какво странно приключение ме сполетя!

И с тези думи сър Ланселот коленичил и предложил меча си. Тогава сър Тристан също коленичил и му предложил своя. И по този начин всеки от тях се признал за победен от другия. Сетне двамата отишли при надгробния камък, седнали на него, свалили шлемовете си да се разхладят и се целунали сто пъти.

След туй се качили на конете и поели към Камелот. И по пътя срещнали сър Гауейн и сър Гахерис, които били дали дума на крал Артур, че няма да се върнат в двора му, додето не доведат със себе си сър Тристан.