Томас Малори
Смъртта на Артур (460)

Глава 4

Как убили коня на сър Ланселот и как сър Ланселот поел с каруца да избави кралицата

Тогаз сър Ланселот препуснал с все сили напред и в книгата се разказва, че близо до Уестминстърския мост преплувал с коня река Темза^[1] и поел към Ламбет. И не след дълго стигнал до мястото, дето десетте благородни рицари се сражавали със сър Мелиагант. После сър Ланселот тръгнал по следите им и навлязъл в гъста гора и там, в една теснина, трийсетте стрелци препречили пътя на сър Ланселот и му викнали да обърне коня и да си върви, отдето е дошъл.

— Кой ви нареди — рекъл сър Ланселот — да заповядвате на мен, рицаря на Кръглата маса, да се отклоня от пътя си?

— Не ще те пуснем да минеш по този път, освен ако не искаш да вървиш пешком, затова знай, че ще убием коня ти.

— Не е голям подвиг — рекъл сър Ланселот — да убиете коня ми. Ала колкото до мен, и да убиете коня ми, не ще се уплаша от вас, дори да сте петстотин души.

И тъй, те се прицелили в коня на сър Ланселот и го ударили с много стрели. Тогава сър Ланселот скочил от седлото и се спуснал насреща им пешком, ала помежду им имало толкова ровове и храсталаци, че не могъл да влезе в бой с никого.

— Срам и позор е един рицар да постъпи тъй подло спрямо друг — рекъл сър Ланселот. — Ала старата поговорка казва: „Няма по-тежка участ за храбреца от тази да чака милост от страхливеца.“

Повървял тъй сър Ланселот малко, ала скоро твърде му натежали доспехите, щитът и копието и всичко друго, що носел на себе си. И трябва да знаете, че люто се ядосал, ала не смеел да остави нищо от въоръжението си, тъй като се боял от коварството на сър Мелиагант. Тогава по волята на случая минала по пътя каруца с двама селяни, които отивали за дърва.

— Кажи ми, каруцарю — рекъл сър Ланселот, — какво да ти дам, за да ми позволиш да се кача на каруцата ти^[2] и да ме заведеш в един замък на две мили оттук?

— На моята каруца няма да се качиш — рекъл каруцарят, — понеже съм дошъл тук да събера дърва за господаря си сър Мелиагант.

— Тъкмо с него искам да говоря.

— С мен няма да идеш — рекъл каруцарят.

Тогава сър Ланселот се хвърлил отгоре му и така го ударил, че той паднал мъртъв на земята. А другият каруцар се изплашил да не го сполети и него същото и викнал:

— Любезни господарю, пощадете живота ми и аз ще ви заведа където пожелаете.

— Щом е тъй — рекъл сър Ланселот, — заповядвам ти да ме заведеш с тази каруца пред самия замък на сър Мелиагант.

— Скочете в каруцата — рекъл каруцарят — и скоро ще стигнем там.

И каруцарят подкарал бързо-бързо по пътя, а конят на сър Ланселот вървял подир каруцата с повече от четирийсет дълги и остри стрели в тялото си.

А кралица Гуиневир от час и половина стояла до висок прозорец с дамите си. И най-подир една от тях забелязала да приближава каруца, а в нея изправен рицар.

— Вижте, господарко — рекла дамата, — вижте онази каруца с напетия рицар в доспехи, сигурно го водят към бесилката.

— Къде е? — запитала кралицата.

И като го съгледала, тозчас познала по щита му, че това е сър Ланселот от Езерото. Сетне видяла, че конят му върви след каруцата и тъпче с крака собствените си вътрешности.

— Ах — рекла кралицата, — сега разбирам колко е хубаво да имаш верен приятел. Да, да, благородни рицарю, виждам, че не ти е било леко, щом пристигаш с каруца.

После се обърнала към дамата, която предположила, че онзи рицар го водят към бесилката, и я укорила тъй:

— Зли и недостойни думи изрекохте. Как можахте да сравните най-благородния мъж на света с рицар, който отива към такава позорна смърт. Съхрани го, о, Господи, от всяка беда!

В туй време сър Ланселот стигнал пред портите на замъка, слязъл от каруцата и викнал така, че целият замък екнал:

— Къде си, подли изменнико сър Мелиагант, рицарю на Кръглата маса? Излез, коварни предателю, заедно с всичките си хора. Аз, сър Ланселот от Езерото, дойдох да се сражавам с теб.

И с тези думи блъснал портата, хвърлил се срещу вратаря и го ударил с тежката си ръкавица под ухото са, че вратът му се пречупил.