Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Как Девицата от езерото спасила крал Артур от една мантия, която щяла да го изгори жив

Дошла тогаз при краля Девицата от езерото и му рекла:

— Сър, трябва да ви кажа нещо насаме.

— Говорете — рекъл кралят, — слушам ви.

— Сър — рекла девицата, — не обличайте тази мантия, и додето не се уверите каква е, в никакъв случай не я намятайте нито вие, нито вашите рицари, а първо заповядайте на тази, която ви я донесе, сама да я облече.

— Тъй да бъде — рекъл крал Артур, — ще постъпя както ме съветвате.

И тогаз се обърнал към девицата, изпратена от сестра му, и рекъл:

— Девице, желая вие първа да наметнете тази мантия, която ми донесохте.

— Сър — отвърнала тя, — не ми прилича да нося кралски одежди.

— Кълна се в живота си — рекъл Артур, — ще я облечете вие, защото нито аз, нито кой да е друг от хората ми няма да я сложи на гърба си преди вас.

Сетне кралят заповядал да я загърнат с мантията и тозчас девицата паднала мъртва, без дума да продума, и станала на въглен.

Разгневил се тогаз кралят още по-люто отпреди и рекъл на крал Уриенс:

— Моята сестра, жена ви, вечно замисля срещу мен коварства и знам, че вие и моят племенник, синът ви, заговорничите с нея да ме погубите. Колкото за вас, не ми се вярва много да сте в съюз с нея, тъй като сам Аколон ми призна, че тя възнамерява да погуби и вас, и мен. Ето защо не ви обвинявам в измяна. Ала що се отнася до сина ви, сър Юуейн, него аз подозирам и затова повелявам да го изгоните от двора ми.

И тъй, сър Юуейн бил прокуден. А когато сър Гауейн узнал това, приготвил се да тръгне с него и рекъл:

— Който пропъжда братовчеда ми, пропъжда и мен.

Сетне двамата се отправили на път, навлезли във вековна гора и не след дълго стигнали до един манастир, дето били приети добре. И когато кралят узнал, че Гауейн е напуснал двора му, и той, и всичките му васали дълбоко се наскърбили.

— Стана тъй — рекъл Гахерис, братът на Гауейн, — че заради едното, изгубихте двама добри рицари.

На другата сутрин двамата изслушали литургията в манастира и поели напред, додето стигнали вековна гора. Там, в една долина, сър Гауейн съзрял край висока кула дванайсет прекрасни девици и двама въоръжени рицари на едри коне, и девиците се въртели насам-натам около едно дърво. Тогаз сър Гауейн видял, че на дървото виси бял щит и като минавали край него, някои от девиците го заплювали, а други хвърляли отгоре му кал.