Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 16
Как Девицата от езерото спасила крал Артур от една мантия, която щяла да го изгори жив
Дошла тогаз при краля Девицата от езерото и му рекла:
— Сър, трябва да ви кажа нещо насаме.
— Говорете — рекъл кралят, — слушам ви.
— Сър — рекла девицата, — не обличайте тази мантия, и додето не се уверите каква е, в никакъв случай не я намятайте нито вие, нито вашите рицари, а първо заповядайте на тази, която ви я донесе, сама да я облече.
— Тъй да бъде — рекъл крал Артур, — ще постъпя както ме съветвате.
И тогаз се обърнал към девицата, изпратена от сестра му, и рекъл:
— Девице, желая вие първа да наметнете тази мантия, която ми донесохте.
— Сър — отвърнала тя, — не ми прилича да нося кралски одежди.
— Кълна се в живота си — рекъл Артур, — ще я облечете вие, защото нито аз, нито кой да е друг от хората ми няма да я сложи на гърба си преди вас.
Сетне кралят заповядал да я загърнат с мантията и тозчас девицата паднала мъртва, без дума да продума, и станала на въглен.
Разгневил се тогаз кралят още по-люто отпреди и рекъл на крал Уриенс:
— Моята сестра, жена ви, вечно замисля срещу мен коварства и знам, че вие и моят племенник, синът ви, заговорничите с нея да ме погубите. Колкото за вас, не ми се вярва много да сте в съюз с нея, тъй като сам Аколон ми призна, че тя възнамерява да погуби и вас, и мен. Ето защо не ви обвинявам в измяна. Ала що се отнася до сина ви, сър Юуейн, него аз подозирам и затова повелявам да го изгоните от двора ми.
И тъй, сър Юуейн бил прокуден. А когато сър Гауейн узнал това, приготвил се да тръгне с него и рекъл:
— Който пропъжда братовчеда ми, пропъжда и мен.
Сетне двамата се отправили на път, навлезли във вековна гора и не след дълго стигнали до един манастир, дето били приети добре. И когато кралят узнал, че Гауейн е напуснал двора му, и той, и всичките му васали дълбоко се наскърбили.
— Стана тъй — рекъл Гахерис, братът на Гауейн, — че заради едното, изгубихте двама добри рицари.
На другата сутрин двамата изслушали литургията в манастира и поели напред, додето стигнали вековна гора. Там, в една долина, сър Гауейн съзрял край висока кула дванайсет прекрасни девици и двама въоръжени рицари на едри коне, и девиците се въртели насам-натам около едно дърво. Тогаз сър Гауейн видял, че на дървото виси бял щит и като минавали край него, някои от девиците го заплювали, а други хвърляли отгоре му кал.