Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как братът на убития рицар срещнал Бомен и се сражавал с него, ала накрая се предал
И както яздели те заедно, видели да идва насреща им рицар и всичко по него било зелено — и доспехите, и покривалото на коня му. Приближил се той до девицата и попитал:
— Рицарят, дето водите със себе си, моят брат Черния рицар ли е?
— Не, не — рекла тя, — този злочест слуга от готварницата уби по зла случайност брат ви.
— Уви! — рекъл Зеления рицар. — Колко жалко, че такъв благороден рицар е убит по зла случайност, и то, както казвате, от ръката на един прост слуга. Аха, изменнико — обърнал се Зеления рицар към Бомен, — ще умреш ти затуй, че си убил брат ми. Той се славеше като благороден рицар и името му бе сър Перкард.
Не ме е страх от заплахите ти — рекъл Бомен, — защото трябва да знаеш, че го убих в честен двубой, а не чрез измама.
Тозчас грабнал Зеления рицар един рог, който висял на близката глогина, и три пъти го надул страховито. И дошли в миг две девици и бързо го въоръжили. А после яхнал едър кон и взел зелен щит и зелено копие.
И втурнали се тогаз двамата с все сила един срещу друг и копията им се прекършили в ръцете им, а сетне изтеглили мечове и започнали да си нанасят тежки удари и люти рани. Пришпорил най-сетне Бомен коня си и блъснал коня на Зеления рицар отстрани, та той рухнал наземи, ала Зеления рицар пъргаво се изправил на крака и се приготвил за отбрана. Видял туй Бомен и тозчас скочил от седлото и дълго се сражавали те, понеже били яки воини, и кръвта се ляла като река.
Приближила се тогаз девицата и рекла:
— Господарю мой Зелени рицарю, срамота е да се биете толкоз дълго с този прост слуга. Уви, позор е, че носите името рицар, а позволявате на този хлапак да ви надвие, както плевел задушава житото.
При тези думи Зеления рицар се засрамил и ударил Бомен с такава сила, че разцепил щита му от горе до долу. Когато Бомен видял, че щитът му е разцепен на две, позасрамил се заради този удар и заради приказките на девицата. Замахнал и така стоварил меча си върху шлема на рицаря, та той паднал на колене. Хвърлил се в миг Бомен върху му и го търколил на земята. Тогаз Зеления рицар взел да проси пощада, признал се за победен и замолил Бомен да не го убива.
— Напразни са всичките ти молби — отвърнал Бомен, — ако тази девица, дето дойде тук с мен, не ме помоли да пощадя живота ти.
И с тези думи свалил шлема от главата му, сякаш се канел да го убие.
— Позор да покрие името ти, коварни човече, никога няма да те моля да го пощадиш, защото никога не ще се преклоня пред волята ти.
— Тогава ще умре — отвърнал Бомен.
— Какво пък, убий го, подли негоднико, няма да ме уплашиш — рекла девицата.
— Горко ми! — казал Зеления рицар. — Не ме оставяйте да умра, когато една добра дума може да ме спаси. Благородни рицарю, пощади живота ми и аз ще ти простя за смъртта на брат ми и вечно ще ти бъда предан, а трийсет мои рицари ще ти служат до гроб.
— Ах, дяволска работа! — рекла девицата. — Как е възможно да поставите себе си и своите трийсет рицари в служба на този подъл негодник?
— Благородни рицарю — рекъл Бомен, — няма да ти помогнат тези обещания, ако моята дама не се застъпи да спаси живота ти.
И е тези думи понечил да го убие.
— Недей, долен негоднико — рекла дамата. — Не го убивай, защото, ако го убиеш, горчиво ще се разкайваш.
— Девице — отвърнал Бомен, — с удоволствие ще изпълня волята ви и по ваше нареждане животът му ще бъде пощаден, иначе не.
После рекъл:
— Рицарю със зелените доспехи, освобождавам те по искане на тази дама, тъй като не желая да я гневя и ще изпълни всичко, що тя нареди.
Тогаз Зеления рицар коленичил и смирено му дал меча си.
А девицата рекла:
— Зелени рицарю, дълбоко скърбя за твоето поражение и за смъртта на брат ти, Черния рицар, и знай, че много; се нуждаех от вашата помощ, защото ужасно се боя да мина през тази гора.
— Не бойте се! — отвърнал Зеления рицар. — Тази нощ ще преспите при мен, а утре ще ви помогна да прекосите гората.
И тъй, те се качили на конете и отишли в неговото имение, което било съвсем наблизо.