Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как братът на убития рицар срещнал Бомен и се сражавал с него, ала накрая се предал

И както яздели те заедно, видели да идва насреща им рицар и всичко по него било зелено — и доспехите, и покривалото на коня му. Приближил се той до девицата и попитал:

— Рицарят, дето водите със себе си, моят брат Черния рицар ли е?

— Не, не — рекла тя, — този злочест слуга от готварницата уби по зла случайност брат ви.

— Уви! — рекъл Зеления рицар. — Колко жалко, че такъв благороден рицар е убит по зла случайност, и то, както казвате, от ръката на един прост слуга. Аха, изменнико — обърнал се Зеления рицар към Бомен, — ще умреш ти затуй, че си убил брат ми. Той се славеше като благороден рицар и името му бе сър Перкард.

Не ме е страх от заплахите ти — рекъл Бомен, — защото трябва да знаеш, че го убих в честен двубой, а не чрез измама.

Тозчас грабнал Зеления рицар един рог, който висял на близката глогина, и три пъти го надул страховито. И дошли в миг две девици и бързо го въоръжили. А после яхнал едър кон и взел зелен щит и зелено копие.

И втурнали се тогаз двамата с все сила един срещу друг и копията им се прекършили в ръцете им, а сетне изтеглили мечове и започнали да си нанасят тежки удари и люти рани. Пришпорил най-сетне Бомен коня си и блъснал коня на Зеления рицар отстрани, та той рухнал наземи, ала Зеления рицар пъргаво се изправил на крака и се приготвил за отбрана. Видял туй Бомен и тозчас скочил от седлото и дълго се сражавали те, понеже били яки воини, и кръвта се ляла като река.

Приближила се тогаз девицата и рекла:

— Господарю мой Зелени рицарю, срамота е да се биете толкоз дълго с този прост слуга. Уви, позор е, че носите името рицар, а позволявате на този хлапак да ви надвие, както плевел задушава житото.

При тези думи Зеления рицар се засрамил и ударил Бомен с такава сила, че разцепил щита му от горе до долу. Когато Бомен видял, че щитът му е разцепен на две, позасрамил се заради този удар и заради приказките на девицата. Замахнал и така стоварил меча си върху шлема на рицаря, та той паднал на колене. Хвърлил се в миг Бомен върху му и го търколил на земята. Тогаз Зеления рицар взел да проси пощада, признал се за победен и замолил Бомен да не го убива.

— Напразни са всичките ти молби — отвърнал Бомен, — ако тази девица, дето дойде тук с мен, не ме помоли да пощадя живота ти.

И с тези думи свалил шлема от главата му, сякаш се канел да го убие.

— Позор да покрие името ти, коварни човече, никога няма да те моля да го пощадиш, защото никога не ще се преклоня пред волята ти.

— Тогава ще умре — отвърнал Бомен.

— Какво пък, убий го, подли негоднико, няма да ме уплашиш — рекла девицата.

— Горко ми! — казал Зеления рицар. — Не ме оставяйте да умра, когато една добра дума може да ме спаси. Благородни рицарю, пощади живота ми и аз ще ти простя за смъртта на брат ми и вечно ще ти бъда предан, а трийсет мои рицари ще ти служат до гроб.

— Ах, дяволска работа! — рекла девицата. — Как е възможно да поставите себе си и своите трийсет рицари в служба на този подъл негодник?

— Благородни рицарю — рекъл Бомен, — няма да ти помогнат тези обещания, ако моята дама не се застъпи да спаси живота ти.

И е тези думи понечил да го убие.

— Недей, долен негоднико — рекла дамата. — Не го убивай, защото, ако го убиеш, горчиво ще се разкайваш.

— Девице — отвърнал Бомен, — с удоволствие ще изпълня волята ви и по ваше нареждане животът му ще бъде пощаден, иначе не.

После рекъл:

— Рицарю със зелените доспехи, освобождавам те по искане на тази дама, тъй като не желая да я гневя и ще изпълни всичко, що тя нареди.

Тогаз Зеления рицар коленичил и смирено му дал меча си.

А девицата рекла:

— Зелени рицарю, дълбоко скърбя за твоето поражение и за смъртта на брат ти, Черния рицар, и знай, че много; се нуждаех от вашата помощ, защото ужасно се боя да мина през тази гора.

— Не бойте се! — отвърнал Зеления рицар. — Тази нощ ще преспите при мен, а утре ще ви помогна да прекосите гората.

И тъй, те се качили на конете и отишли в неговото имение, което било съвсем наблизо.