Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как Балин, облечен като беден рицар, изтеглил меча, който после станал причина за смъртта му
Случило се тъй, че по това време в двора на крал Артур се намирал един беден рицар, който половин година и повече живеел като затворник при него за това, че убил друг рицар, братовчед на Артур. Името му било Балин и по съвета на васалите най-подир го освободили от затвора, защото се славел като голям храбрец. Роден бил в Нортъмбърланд. И така, той отишъл тайно в двора и видял какво става там и трепнало сърцето му, защото му се дощяло да изпита честта си като другите, но понеже бил беден и зле облечен, не пристъпил напред. Ала дълбоко в душата си бил сигурен, че няма да остане назад от кой да е рицар, стига съдбата да му е отредила тъй. И когато девицата се сбогувала с Артур и всичките му васали и понечила да си тръгне, този рицар Балин я спрял и рекъл:
— Девице, моля ви, бъдете така милостива и ми разрешете да изпитам и аз честта си като тези лордове. Макар да съм тъй бедно облечен, сърцето ми подсказва, че съм не по-малко достоен от тях и ще успея.
Погледнала девицата този беден рицар и видяла, че е напет мъж, ала поради бедното му облекло помислила, че едва ли е достоен и чист от всяка подлост и коварство. Затова рекла на рицаря:
— Сър, няма защо да ми причинявате повече мъки и страдания, тъй като не вярвам да успеете в това, в което други не успяха.
— Ах, любезна девице — рекъл Балин, — за достойнството, добродетелта и славните дела на рицаря не се съди само по облеклото. Смелостта и достойнството са скрити в душата на човека, и много са достойните рицари, за които никой не знае, тъй като достойнството и храбростта не личат по облеклото.
— Бог ми е свидетел — рекла девицата, — право казвате. Затова изпитайте честта си и сторете каквото можете.
Тогава Балин хванал меча за ремъка и ножницата и с лекота го изтеглил. И като го погледнал, много го харесал. А кралят и всички васали се изумили, че Балин успял в това начинание, и мнозина рицари завидели на Балин.
— Няма съмнение — рекла девицата, — че той е наистина отличен рицар, най-добрият, когото съм срещала, и най-достойният — чужд на всяка злоба, измяна и коварство, и ще извърши много чудни дела. А сега, благородни и любезни рицарю, върнете ми меча.
— Не, не — отвърнал Балин, — ще задържа този меч и ако някой иска да ми го отнеме, ще трябва да го стори със сила.
— Ех — рекла девицата, — не е разумно да задържите този меч, защото с него ще убиете най-добрия си приятел, човека, когото най-много обичате на света, и този меч ще стане причина за собствената ви гибел.
— Да бъде волята божия — рекъл Балин, — ще приема всички изпитания, но меча няма да ви върна, кълна се в живота си.
— Скоро ще се разкайвате за това — отвърнала девицата. — Аз искам меча заради вас самия, а не заради себе си, защото горчиво скърбя за вас. Ала вие не ми вярвате, че този меч ще бъде причина за собствената ви гибел, и това е много жално.
С тези думи девицата си отишла дълбоко натъжена.
Скоро след това Балин изпратил да му доведат коня и да му донесат доспехите, защото искал да напусне двора и да се сбогува с крал Артур.
— Не — рекъл кралят, — не бива да ни напускате тъй прибързано. Навярно сте оскърбен, задето се отнесох зле с вас. Не ме винете много, защото бяхте оклеветен пред мен и не знаех, че сте такъв достоен и храбър рицар. Ако останете в моя двор сред приближените ми, ще ви издигна така, че ще бъдете доволен.
— Бог да благослови ваше величество — рекъл Балин. — Никой не може достойно да възхвали вашата щедрост и великодушие. Ала дошло е вече време да си ида, затова ви моля да запазите благоволението си към мен.
— Истина ви казвам — рекъл кралят, — дълбоко съжалявам, че си отивате. Моля ви, добри рицарю, не се бавете дълго и знайте, че винаги ще бъдете добре дошъл при мен и васалите ми и аз ще изкупя всяка зло, което съм ви сторил.
— Бог да благослови ваша милост — рекъл Балин и се приготвил за път.
Ала мнозина рицари на Кръглата маса твърдели, че Балин е успял да изтегли меча не само със сила, ами и чрез магия.