Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 6
Как сър Борс си отишъл и как кралица Гуиневир укорила сър Ланселот и с какви думи се извинил той
— А сега — рекъл старецът на сър Борс — иди при своя сродник сър Ланселот и му разкажи за приключението си, защото той щеше да бъде най-достоен от всички рицари на земята за него, ала има твърде тежки грехове и не може да извърши свети дела, а ако не бяха греховете му, щеше да надмине всички рицари. И кажи на сър Ланселот, че в светските подвизи той надминава всички по мъжество и храброст, ала в духовните мнозина ще стоят по-горе от него.
И тогава сър Борс съгледал да минават край него четири бедно облечени жени и ги видял как влизат в една зала, дето сияела светлина като лятно слънце. И там жените коленичили пред сребърен олтар, поставен върху четири стълба, и един епископ стоял на колене пред сребърния олтар. И като погледнал нагоре, сър Борс видял над главата му да виси сребърен меч и яркото му сияние така го проболо в очите, че за миг сър Борс бил ослепен и чул глас, който му рекъл:
— Върви си, сър Борс, защото още не си достоен да стоиш тук.
И тогава той се върнал на постелята си и лежал там до съмване, а на сутринта крал Пелес твърде се зарадвал на сър Борс, като го видял жив и здрав. И скоро сър Борс си тръгнал и отишъл в Камелот. И там намерил сър Ланселот от Езерото и му разказал приключенията си при крал Пелес в Корбин.
И тозчас се разчуло из Артуровия двор, че Елейн, дъщерята на крал Пелес, е заченала и родила син от Ланселот, и като научила за това кралица Гуиневир, твърде се разгневила, отправила много упреци на сър Ланселот и го нарекла неверен рицар. Тогава сър Ланселот разказал всичко на кралицата и как чрез коварна магия го принудили да сподели ложето на Елейн, защото мислел, че е кралицата. И кралицата простила на сър Ланселот.
И както се разказва в книгата, крал Артур по туй време бил във Франция и воювал срещу могъщия крал Клаудас и завладял немалко от земите му. А като се върнал, кралят наредил да разгласят, че устройва голямо празненство, на което трябва да присъстват всички лордове и дами в Англия освен онези, що се бунтували против властта му.