Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
За видението, което се явило на сър Борс в съня му, и как се сражавал и победил противника си
И щом заспал, споходило го чудно видение. Долетели при него две птици, едната бяла като лебед, а другата съвсем черна, ала тя не била тъй голяма, както бялата и твърде приличала на гарван. Тогава бялата птица се приближила до него и рекла: „Ако ме нахраниш и ми служиш, ще ти даря всички богатства на света и ще те направя бял и прекрасен като мен.“ Сетне бялата птица си отишла, а до него застанала черната и му рекла: „Ако желаеш, утре служи на мен и не ме презирай, макар да съм черна, защото моята чернота струва повече от нейната белота.“ И си отишла.
После му се явило друго видение: сторило му се, че стои сред просторна зала, напомняща църква, и вътре отляво имало молитвена пейка, проядена от червеи. А отдясно имало два цвята подобни на лилии и единият се накланял към другия, сякаш да му отнеме всичката белота, ала свят старец ги разделил, за да не се докосват. Тогава от всеки цвят разцъфнали много цветове и изобилни плодове. И сторило се на сър Борс, че светият старец рекъл:
— Няма ли да постъпи твърде неразумно онзи, който остави тези два цвята да загинат, за да рухне гнилото дърво наземи?
— Сър — рекъл Борс, — струва ми се, че нищо не ще спаси туй дърво.
— Пази се — рекъл светият старец — и с теб да не се случи същото.
Тогава сър Борс се събудил, сторил кръстен знак на челото си, станал и облякъл доспехите си.
И ето че влязла господарката на кулата, поздравила го и той отвърнал на поздрава й. А сетне се отправили в един параклис и там чули службата. Подир туй дошли няколко рицари, които дамата била пратила да повикат, за да заведат сър Борс на полето на битката. Тогава той поискал доспехите си и като се въоръжил, дамата го помолила да се подкрепи.
— Не, господарко — рекъл той, — не ще вкуся храна, додето не доведа докрай двубоя, както повели Бог.
И с тези думи скочил на коня и тръгнал с всичките рицари и слуги. И когато двете дами се срещнали, тази, за която щял да се сражава сър Борс, упрекнала другата и рекла:
— Сестро моя, голяма неправда сторихте, като ми отнехте земите, които ми даде крал Аниус, ала въпреки туй не желая да започваме тази битка.
— Не ваш е изборът сега — рекла другата, — освен ако защитникът ви се признае за победен.
Тогава провъзгласили, че земите ще принадлежат на тази от дамите, чийто рицар заслужи победата.
И тъй, отдалечили се двамата всеки в своя край на полето, а после връхлетели един връз друг с такава ярост, че пробили щитовете и ризниците си и си нанесли люти рани, а копията им се разлетели на парчета. Сблъскали се тогава те втори път и рухнали наземи с все конете, ала не паднали от седлата. Тозчас скочили на крака, грабнали в ръка мечове и си нанесли тежки удари по главите, та отворили един другиму люти и дълбоки рани и кръвта рукнала по телата им. И разбрал сър Борс, че е срещнал по-изкусен противник в боя, отколкото предполагал, защото този Придам бил отличен рицар, отвръщал на всеки удар с удар и ранил неведнъж сър Борс и макар сам да получил много рани, този Придам се хвърлял отново напред с всички сили. Забелязал това сър Борс и умело се бранил, додето онзи напълно се изтощил. Тогава удвоил ударите си и го притиснал, та другият се отдръпнал назад в смъртен страх. И както отстъпвал, паднал възнак на земята, а сър Борс дръпнал шлема от главата му с такава сила, че го смъкнал, а сетне го ударил с плоското на меча си по лицето и му казал да се предаде, защото инак щял да го убие. Тогава той помолил за пощада и рекъл:
— Благородни рицарю, в името божие, не ме убивай и аз обещавам никога да не воювам против твоята дама и винаги да й служа.
И като чул това, Борс му подарил живота, а старата дама побягнала с всичките си рицари.