Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

За видението, което се явило на сър Борс в съня му, и как се сражавал и победил противника си

И щом заспал, споходило го чудно видение. Долетели при него две птици, едната бяла като лебед, а другата съвсем черна, ала тя не била тъй голяма, както бялата и твърде приличала на гарван. Тогава бялата птица се приближила до него и рекла: „Ако ме нахраниш и ми служиш, ще ти даря всички богатства на света и ще те направя бял и прекрасен като мен.“ Сетне бялата птица си отишла, а до него застанала черната и му рекла: „Ако желаеш, утре служи на мен и не ме презирай, макар да съм черна, защото моята чернота струва повече от нейната белота.“ И си отишла.

После му се явило друго видение: сторило му се, че стои сред просторна зала, напомняща църква, и вътре отляво имало молитвена пейка, проядена от червеи. А отдясно имало два цвята подобни на лилии и единият се накланял към другия, сякаш да му отнеме всичката белота, ала свят старец ги разделил, за да не се докосват. Тогава от всеки цвят разцъфнали много цветове и изобилни плодове. И сторило се на сър Борс, че светият старец рекъл:

— Няма ли да постъпи твърде неразумно онзи, който остави тези два цвята да загинат, за да рухне гнилото дърво наземи?

— Сър — рекъл Борс, — струва ми се, че нищо не ще спаси туй дърво.

— Пази се — рекъл светият старец — и с теб да не се случи същото.

Тогава сър Борс се събудил, сторил кръстен знак на челото си, станал и облякъл доспехите си.

И ето че влязла господарката на кулата, поздравила го и той отвърнал на поздрава й. А сетне се отправили в един параклис и там чули службата. Подир туй дошли няколко рицари, които дамата била пратила да повикат, за да заведат сър Борс на полето на битката. Тогава той поискал доспехите си и като се въоръжил, дамата го помолила да се подкрепи.

— Не, господарко — рекъл той, — не ще вкуся храна, додето не доведа докрай двубоя, както повели Бог.

И с тези думи скочил на коня и тръгнал с всичките рицари и слуги. И когато двете дами се срещнали, тази, за която щял да се сражава сър Борс, упрекнала другата и рекла:

— Сестро моя, голяма неправда сторихте, като ми отнехте земите, които ми даде крал Аниус, ала въпреки туй не желая да започваме тази битка.

— Не ваш е изборът сега — рекла другата, — освен ако защитникът ви се признае за победен.

Тогава провъзгласили, че земите ще принадлежат на тази от дамите, чийто рицар заслужи победата.

И тъй, отдалечили се двамата всеки в своя край на полето, а после връхлетели един връз друг с такава ярост, че пробили щитовете и ризниците си и си нанесли люти рани, а копията им се разлетели на парчета. Сблъскали се тогава те втори път и рухнали наземи с все конете, ала не паднали от седлата. Тозчас скочили на крака, грабнали в ръка мечове и си нанесли тежки удари по главите, та отворили един другиму люти и дълбоки рани и кръвта рукнала по телата им. И разбрал сър Борс, че е срещнал по-изкусен противник в боя, отколкото предполагал, защото този Придам бил отличен рицар, отвръщал на всеки удар с удар и ранил неведнъж сър Борс и макар сам да получил много рани, този Придам се хвърлял отново напред с всички сили. Забелязал това сър Борс и умело се бранил, додето онзи напълно се изтощил. Тогава удвоил ударите си и го притиснал, та другият се отдръпнал назад в смъртен страх. И както отстъпвал, паднал възнак на земята, а сър Борс дръпнал шлема от главата му с такава сила, че го смъкнал, а сетне го ударил с плоското на меча си по лицето и му казал да се предаде, защото инак щял да го убие. Тогава той помолил за пощада и рекъл:

— Благородни рицарю, в името божие, не ме убивай и аз обещавам никога да не воювам против твоята дама и винаги да й служа.

И като чул това, Борс му подарил живота, а старата дама побягнала с всичките си рицари.