Томас Малори
Смъртта на Артур (336)

Глава 9

Как кралица Гуиневир заповядала на лейди Елейн да напусне двора и как сър Ланселот обезумял

Сега да се върнем към кралица Гуиневир и прекрасната лейди Елейн. Когато лейди Елейн чула как кралицата хока сър Ланселот и видяла как той изгубил свяст, а подир туй скочил от прозореца, тя рекла на кралица Гуиневир:

— Господарко, голяма е вината ви пред сър Ланселот и знайте, че го загубихте завинаги, тъй като чух по стенанията му и разбрах по изражението му, че той е обезумял. Уви, господарко, голям грях извършихте и голям позор си навлякохте, защото, като имате такъв господар и съпруг, длъжна бяхте да обичате него, понеже никоя друга кралица на света няма такъв славен крал като вашия. И ако не бяхте вие, аз можех да спечеля любовта на сър Ланселот и повече от вас имам право да го любя, защото той ми отне девството и заченах от него син на име Галахад, който след време ще стане най-славният рицар на света.

— Лейди Елейн — рекла кралицата, — когато съмне, нареждам и повелявам да напуснете двора ми. И ако любите сър Ланселот, не разкривайте никому какво е извършил, защото, ако сторите това, той не ще избегне смъртта.

— Колкото до това — рекла лейди Елейн, — сигурна съм, че той е навеки погубен и вие сте виновна за това. И знайте, че нито вие, нито аз не ще можем някога да се радваме на любовта му, защото, когато скачаше от онзи прозорец, го чух да стене тъй печално, както никой друг човек не е стенал до днес. Горко ми!

— Горко ми! — рекла и кралица Гуиневир. — Сега знам, че съм го загубила навеки.

И тъй, на сутринта лейди Елейн се сбогувала и си тръгнала, тъй като вече не желаела да остане там. Тогава крал Артур я придружил с повече от сто рицари през една гора. И разказала тя по пътя на сър Борс де Ганис всичко, което се случило през нощта, и как сър Ланселот обезумял и скочил от един прозорец.

— Уви! — рекъл сър Борс. — А къде е сега моят господар сър Ланселот?

— Сър — рекла тя, — това не знам.

— Уви — рекъл сър Борс, — вие двете погубихте този славен рицар.

— Колкото до мен — отвърнала лейди Елейн, — аз никога не съм казала, нито пък съм извършила нещо, което да го разсърди, ала укорите, що чух кралица Гуиневир да сипе върху му, го накараха да изгуби свяст. И когато се съвзе, грабна меча си в ръка и само по риза скочи от прозореца с най-ужасните стенания, които съм чувала от човешка уста.

— Сега сбогом, лейди Елейн — рекъл сър Борс. — Задръжте с разговор крал Артур при себе си колкото може по-дълго, а аз ще се върна при кралица Гуиневир и ще я упрекна за стореното. И моля ви, ако желаете да ви служа вярно, следете неотклонно и наблюдавайте не ще ли намерите някъде сър Ланселот.

— Уверявам ви — отвърнала хубавата Елейн, — ще направя всичко каквото мога, тъй като аз не по-малко желая да узная какво е станало с него, отколкото вие или кой да е друг от рода му, или пък кралица Гуиневир. И трябва да знаете, сър Борс, че съм готова да дам живота си, нежели да допусна да му се случи нещо лошо. Ала, уви, страхувам се, че никога вече не ще го видя и главната виновница за това е кралица Гуиневир.

— Господарко — рекла лейди Бризен, която по-рано чрез магиите си събрала сър Ланселот и Елейн, — от сърце ви моля, пуснете сър Борс да си върви и колкото може по-бързо да се отправи да търси сър Ланселот, защото, не забравяйте, той съвсем си изгуби разсъдъка. И знайте, че най-подир сър Ланселот ще бъде избавен, макар и чрез чудо.

Тогава лейди Елейн заплакала, заплакал и сър Борс де Ганис. Сетне те се разделили и сър Борс се върнал право при кралица Гуиневир. И като видяла сър Борс, тя се разплакала като обезумяла.

— Позор! — рекъл сър Борс. — Плачете само когато няма полза от сълзите ви. Голяма беда е, че сър Ланселот ви срещна, защото вие погубихте най-славния рицар, нашия вожд и закрилник. И смея да кажа и да докажа, че никой крал, християнин или езичник, не може да намери втори рицар като него, рицар тъй благороден и учтив, тъй красив и великодушен. Горко ни, какво ще правим ние, роднините му?

— Горко ни! — рекъл сър Ектор де Марис.

— Горко ни! — рекъл Лионел.