Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Как Артур бил избран за крал и за чудесата и вълшебствата на меча, изтръгнат от един камък от споменатия Артур

Сетне кралството дълго време било изложено на голяма опасност, защото всички васали, които имали много войници, укрепили силите си и не един и двама се стремели да заемат мястото на краля. Тогава Мерлин отишъл при Кентърбърийския архиепископ и го посъветвал да призове по Коледа под страх от анатема всички васали на кралството и всички благородници, носещи оръжие, по следната причина: Христос, роден в тази нощ, в голямата си милост щял да покаже чрез някакво чудо кой трябва по право да бъде владетел на това кралство, както той самият дошъл на земята, за да стане чрез чудо цар на всички хора. И тъй, по съвет на Мерлин, архиепископът повикал всички васали и благородници, носещи оръжие, да дойдат точно по Коледа в Лондон. И мнозина от тях преди това се изповядали и получили опрощение на греховете си, за да бъдат молитвите им по-лесно чути от Бога.

И тъй, на уречения ден всички представители на висшите съсловия се събрали в най-голямата църква в Лондон (дали е била „Свети Павел“[1], или не, френската книга[2] не споменава) още преди съмване. И когато минала утринната молитва и първата литургия, в църковния двор, точно зад главния олтар, се явил голям четвъртит камък, подобен на мрамор, и отгоре му издало нещо като стоманена наковалня, висока една стъпка, от която стърчал оголен бляскав меч и върху него със златни букви било написано: ОНЗИ, ЩО ИЗТЕГЛИ ТОЗИ МЕЧ ОТ ТОЗИ КАМЪК И НАКОВАЛНЯТА, Е ПО ПРАВО РОДЕН ЗА КРАЛ НА ЦЯЛА АНГЛИЯ. Удивили се тогаз всички и съобщили за видяното на архиепископа.

— Повелявам да останете в църквата и да се молите Богу — рекъл той. — Никой да не докосва меча, додето не свърши главната литургия.

Когато била отслужена и последната литургия, всички васали отишли да видят камъка и меча. И като прочели надписа, онези, които желаели да се възкачат на кралския трон, опитали силите си. Но никой не могъл да измъкне меча, нито да го помръдне.

— Не е сред вас този, който ще носи меча — рекъл архиепископът, — ала бъдете сигурни, че Бог ще извести кой е той. Но чуйте съвета ми. Нека поставим тук десетима рицари, мъже с добро име, за да пазят този меч.

Тъй и сторили и сетне оповестили, че всеки, който желае, може да се опита да заслужи меча. И на Нова година бароните устроили турнир[3] с двубои, в който имали право да участват всички рицари, които пожелаели. И всичко това било сторено, за да се съберат бароните и простолюдието, тъй като архиепископът се надявал, че Бог ще посочи тогова, комуто е съдено да притежава меча.

И тъй, на Нова година, след църковната служба, бароните излезли на полето край града на коне, едни, за да участват в двубои, а други — в общия турнир. И случило се тъй, че сър Ектор, който владеел обширни земи край Лондон, също излязъл за двубой, а с него яздели синът му сър Кей и младият Артур, млечният му брат. И сър Кей вече бил получил рицарско звание на празника Всех святих[4]. Ала додето яздели към мястото на турнира, сър Кей забелязал, че няма меч, тъй като го бил забравил в бащиния си дом, та помолил младия Артур да се върне и да му го донесе.

— На драго сърце — рекъл Артур и препуснал за меча. Ала като стигнал у дома, стопанката и всички други били вече излезли да гледат турнира. Тогава Артур се разгневил и си рекъл: „Ще ида в църквата и ще взема меча, който е забит в камъка, защото брат ми, сър Кей, не бива да остане без меч в такъв ден.“ И като стигнал в църковния двор, сър Артур слязъл от коня и го вързал за оградата. Отишъл при камъка и не заварил там рицарите, защото всички били отишли на турнира. И тогаз хванал меча за дръжката и като дръпнал силно, с лекота го изтеглил от камъка. Сетне яхнал пак коня си и яздил, додето настигнал брат си, сър Кей, и му връчил меча.

И щом сър Кей видял меча, разбрал, че това е мечът от камъка, и като препуснал, отишъл при баща си, сър Ектор, и му казал:

— Сър, ето меча от камъка и поради това аз трябва да бъда крал на тази страна.

Когато сър Ектор видял меча, върнал се към църквата и като стигнали там, тримата слезли от конете си и влезли вътре. И тук той накарал сър Кей да се закълне над Библията и да каже как се е сдобил с този меч.

— Сър — рекъл сър Кей, — чрез брат си Артур, защото той ми го донесе.

— Откъде взехте този меч? — запитал сър Ектор Артура.

— Сър, ще ви кажа. Когато отидох вкъщи да взема меча на брат си, нямаше кой да ми го даде и тогава си рекох, че брат ми, сър Кей, не бива да остане без меч, и затова веднага дойдох тук и изтеглих меча без всякакво усилие.

— Имаше ли някакви рицари край меча? — попитал Ектор.

— Не — отвърнал Артур.

— Сега разбирам — казал му тогава сър Ектор, — че вие трябва да бъдете крал на тази страна.

— Защо — попитал Артур, — и по каква причина?

— Сър — отвърнал Ектор, — защото Бог желае това, тъй като никой не може да изтегли този меч, освен онзи, който по право трябва да бъде крал на страната. Сега дайте да видя можете ли да сложите меча там, където беше, и пак да го изтеглите.

— Няма нищо по-лесно от това — рекъл Артур и втъкнал меча в камъка, а после сър Ектор се опитал да го измъкне и не успял.

Бележки

[1] „Свети Павел“ — има се предвид църквата с това име, строена през XI-XIII век и изгоряла по време на големия пожар в Лондон в 1666 г. На нейното място в 1675 г. била построена от известния архитект Кристофър Рен днешната лондонска катедрала „Свети Павел“.

[2] В своя разказ Малори много често се позовава на „френската книга“ или просто на „книгата“. Внимателното текстуално изследване показва, че той използва не само френски, но още по-често и английски източници, особено алитеративната поема „Morthe Arthure“. Малори заимства фабули, герои, някои описания, дори фрази и отделни думи, но никъде не е просто преводач. Постоянно внася изменения, измисля епизоди, характеризира посвоему героите и обогатява източниците си с необикновено жив диалог. Позоваването на авторитетни източници — истински или измислени — е широко разпространено явление в средновековната литература, особено между съставителите на исторически съчинения. А тъй като Малори пише своего рода история, както казва и Какстън, такова позоваване на авторитетни източници се налага от самия жанр.

[3] В средновековните турнири рицарите се сражавали или в единични схватки — двубои на кон с копие или пешком с меч, или пък в общи боеве — една въоръжена група срещу друга. Понякога чрез двубой се решавал и изходът от продължителни сражения при почти равни сили по време на война. Всяка воюваща страна определяла свой застъпник и изходът от двубоя решавал кой е победител във войната.

Рицарски двубои ставали и при всяка среща на въоръжени рицари, понякога без какъвто и да е повод — просто като един вид спортно състезание. В тези случаи борбата рядко се водела докрай — тоест до смърт, а само докато единият от тях се признаел за победен.

[4] Всех святих — църковен празник, 1 ноември.