Томас Малори
Смъртта на Артур (348)

Глава 7

За големия турнир на Острова на радостта и как дошли там сър Ектор и сър Персивал и как сър Персивал се сражавал с Ланселот

И тъй, когато волята му била разгласена, на Острова на радостта дошли петстотин рицари. И трябва да знаете, че никога по времето на крал Артур не се било случвало един рицар да извърши тъй чудни бойни подвизи, както сър Ланселот през трите дни на турнира. Защото, както разказва книгата, той сразил всичките петстотин рицари, ала ни един от тях не убил. И най-подир сър Ланселот устроил голямо пиршество за всички.

А в туй време сър Персивал Уелски и сър Ектор де Марис пристигнали край стените на замъка, наричан Острова на радостта. И дълго гледали те богатия замък и искали да влязат в него, ала не можели да минат пред широката вода, а мост не видели. Тогава зърнали на другия бряг една дама със сокол на ръката и сър Персивал извикал и я запитал чий е този замък.

— Любезни рицари — рекла дамата, — в този замък живее най-прекрасната дама в тези земи и името й е Елейн. В замъка живее и най-напетият и най-могъщият мъж на света и той се нарича кавалер Малфет.

— Как е попаднал в този край? — запитал сър Персивал.

— Трябва да знаете, че той дойде в нашите земи съвсем безумен, та го гонеха кучетата и момчетата из града Корбин, ала свещеният съсъд Светия граал му върна разсъдъка. И този рицар се сражава само рано сутрин или до пладне. А ако желаете да влезете в замъка, минете от другата му страна и там ще намерите лодка, която ще пренесе и вас, и конете ви.

И тъй, поели те напред и намерили лодката. Тогава сър Персивал слязъл от коня и рекъл:

— Вие ме чакайте тук, додето разбера що за рицар е този. Защото позорно би било за нас двамата да се бием с един-единствен рицар.

— Да бъде волята ви — рекъл сър Ектор, — ще чакам тук, додето чуя вест от вас.

После сър Персивал прекосил водата и като стигнал пред портата на замъка, рекъл на вратаря:

— Иди при славния господар на замъка и му кажи, че е дошъл странстващ рицар да се сражава с него.

— Сър — рекъл вратарят, — влезте в замъка, защото там има определено място за двубой, дето лордове и дами ще могат да ви гледат.

И като известили на сър Ланселот за този рицар, той начаса се приготвил за бой. И тогава сър Персивал и сър Ланселот връхлетели един връз друг с такава сила и копията им били толкоз тежки, че и двамата паднали наземи с все конете. После скокнали на крака, изтеглили славни мечове и взели да сипят могъщи удари, и се блъскали щит о щит като два глигана, та хвърчали наоколо парчета от щитовете им, и двамата си нанесли люти рани. И след като се сражавали повече от два часа, сър Персивал пръв проговорил и рекъл:

— Любезни рицарю, моля ви, кажете ми името си, защото никога до днес не съм срещал рицар като вас.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — името ми е кавалер Малфет. А сега ви моля, любезни рицарю, кажете ми вашето име.

— Знайте, че името ми е сър Персивал Уелски — рекъл сър Персивал — и мой брат беше храбрият рицар сър Ламорак Уелски, крал Пелинор беше баща ни, а сър Агловал е мой брат.

— Уви — рекъл сър Ланселот, — как можах да се сражавам с вас, който сте рицар на Кръглата маса и някогашен мой другар!