Томас Малори
Смъртта на Артур (315)

Глава 76

Как сър Паломид сменил щита и доспехите си, за да срази сър Тристан, и как постъпил сър Ланселот със сър Тристан

Когато сър Паломид видял, че сър Тристан се е предрешил, намислил да го посрами. Тогава отишъл при един тежко ранен рицар, който седял край бистър извор настрана от полесражението.

— Благородни рицарю — рекъл сър Паломид, — моля ви да ми заемете вашите доспехи и вашия щит, защото моите са твърде добре познати и това ми причинява големи беди, а на вас ще дам моите доспехи и моя щит, които са също тъй здрави, както и вашите.

— На драго сърце — рекъл рицарят — ще ви отстъпя доспехите и щита си, стига да ви бъдат от полза.

И тъй, сър Паломид бързо надянал доспехите и щита на този рицар, който блестели като кристал или сребро, и излязъл на полесражението. И нито сър Тристан, нито рицарите от дружината на крал Артур не познали сър Паломид.

И щом сър Паломид излязъл на полето, сър Тристан повалил трима рицари пред очите му. Тогава сър Паломид се втурнал срещу сър Тристан и двамата насочили напред тежки копня и се сблъскали с такава сила, че те се строшили в ръцете им. Сетне изтеглили мечове и дълго се сражавали твърде яростно.

И сър Тристан се чудел кой ли е този рицар, дето тъй смело се бие с него. И люто се разгневил, защото виждал, че противникът му е твърде силен, та си помислил, че не ще успее да се бие с останалите рицари поради силата му.

И те си разменили безчет тежки удари, та много рицари се чудели кой ли е онзи рицар, дето се бие тъй храбро с черния рицар сър Тристан. А Хубавата Изолда добре знаела, че е сър Паломид, понеже видяла от прозореца, на който стояла, как сър Паломид взел доспехите на ранения рицар. И заплакала тя тъй горко от злоба към сър Паломид, че изгубила свяст.

Тогава излязъл на полесражението сър Ланселот с рицарите от Оркни. И когато противниците видели сър Ланселот, развикали се:

— Върнете се, върнете се, идва сър Ланселот от Езерото.

А в туй време няколко рицари се приближили до него и рекли:

— Сър Ланселот, трябва да се сражавате с онзи рицар с черните доспехи (това бил сър Тристан), защото той е на път да победи онзи храбър рицар със сребърния щит, дето се сражава с него (а той бил сър Паломид).

Тогава сър Ланселот застанал с коня си помежду сър Тристан и сър Паломид и рекъл на сър Паломид:

— Благородни рицарю, позволете ми да продължа този двубой вместо вас, тъй като вие имате нужда от почивка.

И сър Паломид тозчас познал сър Ланселот, а също и сър Тристан го познал и тъй като сър Ланселот бил много по-издръжлив от него самия, сър Паломид с радост му позволил да се сражава със сър Тристан. Защото се досетил, че сър Ланселот не е познал сър Тристан и се надявал сър Ланселот да го срази или посрами в боя, което много му се искало. И тъй, сър Ланселот, без да познае сър Тристан, му нанесъл безчет тежки удари, ала сър Тристан познал сър Ланселот. И те дълго се сражавали, та Хубавата Изолда едва не изгубила разсъдъка си от мъка.

Тогава сър Динадан открил на сър Гарет, че рицарят в черните доспехи е сър Тристан, и рекъл:

— А този, дето се сражава с него, е сър Ланселот и той сигурно ще надвие, тъй като сър Тристан днес е вече твърде изтощен.

— Хайде да го повалим — рекъл сър Гарет.

— По-добре тъй да сторим, нежели сър Тристан да бъде посрамен — рекъл сър Динадан, — защото ей там наблизо стои онзи силен рицар със сребърния щит, готов да се нахвърли срещу сър Тристан, ако стане нужда.

И тозчас сър Гарет се хвърлил срещу сър Ланселот и му нанесъл такъв тежък удар, че го зашеметил. Тогава сър Динадан се втурнал с копие и блъснал сър Ланселот с такава сила, че конят и ездачът рухнали наземи.

— Иисусе Христе — викнал сър Тристан на сър Гарет и сър Динадан, — позор за вас! Защо повалихте този славен рицар, и то когато аз се сражавах с него? С това посрамихте себе си, а не хвърлихте него в безчестие, тъй като аз твърде добре устоявах насреща му и без вашата помощ.

Ала в миг връхлетял предрешеният сър Паломид и повалил сър Динадан от коня му. Тогава сър Ланселот нападнал яростно сър Динадан, който по-рано го повалил, и сър Динадан храбро се отбранявал. Ала сър Тристан отлично знаел, че сър Динадан не ще устои дълго срещу сър Ланселот, и твърде се наскърбил.

В туй време сър Паломид отново нападнал сър Тристан, а той, като го видял да се приближава, решил начаса да се освободи от него, защото искал да помогне на сър Динадан, който бил в голяма опасност поради мощта на сър Ланселот. Тогава сър Тристан се хвърлил срещу сър Паломид и му нанесъл тежък удар, а сетне хванал сър Паломид и го съборил на земята. И сър Тристан паднал заедно с него, ала скочил пъргаво на крака, оставил сър Паломид там, втурнал се помежду сър Ланселот и сър Динадан и вдигнал меч да се сражава. Тозчас сър Динадан хванал за поводите коня на сър Тристан и викнал с висок глас, та да чуе сър Ланселот:

— Господарю сър Тристан, ето коня ти.

И като чул сър Ланселот името на сър Тристан, викнал:

— О, Иисусе Христе, що сторих? Опозорих се. Ах, господарю мой сър Тристан, защо сте се предрешили? Днес се изложихте на голяма опасност. Ала моля ви, благородни рицарю, простете ми, защото, ако знаех, че сте вие, нямаше да се сражавам.

— Сър — рекъл сър Тристан, — това не е първата добрина, която ми правите.

И двамата пак яхнали конете си. Тогава всички рицари от едната дружина отсъдили победата и първенството за сър Ланселот, а рицарите от противната страна отсъдили победата и първенството за благородния рицар сър Тристан. Ала сър Ланселот се възпротивил и рекъл:

— Не съм достоен аз за тази чест, защото, заявявам пред всички ви, сър Тристан се сражава по-дълго от мен и повали днес повече рицари, отколкото аз. И затова давам своя глас и своето име за него и моля всички лордове и мои другари да сторят същото.

Тогава в един глас херцозите и графовете, бароните и рицарите заявили:

— Днес сър Тристан се отличи над всички рицари.