Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 11
Как Йосиф начертал с кръвта си кръст върху белия щит и как един монах завел Галахад при една гробница
— Ала не след дълго Йосиф легнал на смъртен одър. И когато крал Евелак научил за това, твърде се наскърбил и рекъл: „От любов към теб напуснах своите земи и щом е дошъл часът да си идеш от този свят, остави ми някакъв знак, та да ми напомня за теб.“ А Йосиф рекъл: „На драго сърце ще сторя това. Донеси ми щита, що ти дадох, когато отиваше да се сражаваш с крал Толем.“ И случило се, че тогава от носа на Йосиф рукнала кръв и с нищо не можели да я спрат. И той начертал на щита кръст със собствената си кръв и рекъл: „Ето, запази този знак за обичта ми, тъй като винаги щом видиш щита, ще си спомняш за мен, а този кръст ще остане все тъй ярък, както е сега. И който сложи щита на рамо, ще се кае, додето най-подир не го вземе в ръка славният рицар Галахад. Той е последният от моя род и ще извърши с него чудни дела.“ — „Къде да сложа този щит — запитал крал Евелак, — та да го намери онзи достоен рицар?“ — „Остави го в манастира, дето ще бъде погребан след смъртта си отшелникът Насиен. Защото там ще иде онзи славен рицар на петнайсетия ден, след като бъде посветен в рицарство.“ Тъй бил определен денят, когато той щял да получи щита, и този ден настъпи днес, а отшелникът Насиен почива в тукашния манастир.
Рекъл това белият рицар и изчезнал.
И като чул думите му, оръженосецът слязъл от коня си, коленичил пред Галахад и го помолил да го вземе със себе си до деня, когато ще бъде посветен в рицарство.
— Едва ли ще ти откажа.
— Тогава посветете ме в рицарство — рекъл оръженосецът — и с божия милост не ще посрамя това високо звание.
И сър Галахад обещал да изпълни желанието му, а сетне двамата се върнали в манастира, отдето били дошли, и всички там твърде се възрадвали. Ала щом сър Галахад слязъл от коня, приближил се монах и му разказал как от една гробница се носел такъв страховит вой, че който го чуел, губел разум и мощ.
— Сър — рекли всички, — това трябва да е дяволът.