Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как Йосиф начертал с кръвта си кръст върху белия щит и как един монах завел Галахад при една гробница

— Ала не след дълго Йосиф легнал на смъртен одър. И когато крал Евелак научил за това, твърде се наскърбил и рекъл: „От любов към теб напуснах своите земи и щом е дошъл часът да си идеш от този свят, остави ми някакъв знак, та да ми напомня за теб.“ А Йосиф рекъл: „На драго сърце ще сторя това. Донеси ми щита, що ти дадох, когато отиваше да се сражаваш с крал Толем.“ И случило се, че тогава от носа на Йосиф рукнала кръв и с нищо не можели да я спрат. И той начертал на щита кръст със собствената си кръв и рекъл: „Ето, запази този знак за обичта ми, тъй като винаги щом видиш щита, ще си спомняш за мен, а този кръст ще остане все тъй ярък, както е сега. И който сложи щита на рамо, ще се кае, додето най-подир не го вземе в ръка славният рицар Галахад. Той е последният от моя род и ще извърши с него чудни дела.“ — „Къде да сложа този щит — запитал крал Евелак, — та да го намери онзи достоен рицар?“ — „Остави го в манастира, дето ще бъде погребан след смъртта си отшелникът Насиен. Защото там ще иде онзи славен рицар на петнайсетия ден, след като бъде посветен в рицарство.“ Тъй бил определен денят, когато той щял да получи щита, и този ден настъпи днес, а отшелникът Насиен почива в тукашния манастир.

Рекъл това белият рицар и изчезнал.

И като чул думите му, оръженосецът слязъл от коня си, коленичил пред Галахад и го помолил да го вземе със себе си до деня, когато ще бъде посветен в рицарство.

— Едва ли ще ти откажа.

— Тогава посветете ме в рицарство — рекъл оръженосецът — и с божия милост не ще посрамя това високо звание.

И сър Галахад обещал да изпълни желанието му, а сетне двамата се върнали в манастира, отдето били дошли, и всички там твърде се възрадвали. Ала щом сър Галахад слязъл от коня, приближил се монах и му разказал как от една гробница се носел такъв страховит вой, че който го чуел, губел разум и мощ.

— Сър — рекли всички, — това трябва да е дяволът.