Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как кралицата заповядала на сър Ланселот да напусне двора и за скръбта на Ланселот
А през цялото туй време кралицата мълчала и оставила Ланселот да каже всичко, каквото пожелае. И след като той свършил, избухнала в плач и дълго ридала и въздишала. И когато най-сетне могла да проговори, тя рекла:
— Ланселот, сега разбирам, че си неверен и страхлив рицар и най-обикновен блудник, защото любиш и прегръщаш други жени, а мен презираш и ненавиждаш. Знай, че прозрях коварството ти и никога вече не ще те любя, затуй от днес да не си посмял да се явиш пред очите ми. Заповядвам ти също да напуснеш този двор и никога да не се връщаш тук, защото те лишавам от своето благоволение и под страх от смъртно наказание ти забранявам да се вестяваш пред взора ми.
И тогава Ланселот си отишъл тъй дълбоко опечален, та едва се държал на краката си от скръб. Сетне повикал сър Борс, сър Ектор де Марис и сър Лионел и им казал, че кралицата го е прокудила от двора и че възнамерява да се върне в родните си земи.
— Любезни сър — рекъл сър Борс де Ганис, — съветвам ви да не напускате това кралство. Спомнете си как високо ви почитат тук и как ви смятат за най-благородния рицар на света, извършил много славни дела. А в своята прибързаност жените често пъти вършат неща, за които после горко се разкайват. Затова послушайте съвета ми, яхнете коня си и идете при светия отшелник край Уиндзор, който някога беше храбър рицар и се нарича сър Брастиас, и там чакайте, додето ви изпратя по-добра вест.
— Братко — рекъл сър Ланселот, — трябва да знаете, че и сам никак не желая да напускам това кралство, ала кралицата тъй строго ми забрани да остана тук, та ми се струва, че никога вече не ще си възвърна благоразположението на моята господарка.
— Не говорете тъй — рекъл сър Борс, — защото тя неведнъж досега ви се е гневила, ала после първа се е разкайвала.
— Истина е — рекъл Ланселот, — затуй ще послушам съвета ви, ще взема коня и доспехите си и ще ида при отшелника сър Брастиас и там ще чакам, додето ми изпратите някаква вест. Ала, моля ви, скъпи братко, ако можете, върнете ми любовта на моята повелителна кралица Гуиневир.
— Сър — рекъл сър Борс, — не е нужно да ми напомняте това, тъй като добре знаете, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви утеша.
И тогава благородният рицар сър Ланселот начаса си тръгнал оттам в тежка печал, та никой в двора, освен сър Борс, не разбрал какво е станало с него, ни накъде е поел. И като си отишъл сър Ланселот, кралицата външно с нищо не показала, че скърби, нито пред роднините му, нито пред другиго. Ала трябва да знаете, че дълбоко в душата си, както се разказва в книгата, изпитвала голяма мъка, но я понасяла гордо и си давала вид, сякаш нито страда, нито храни тревога за нещо.