Томас Малори
Смъртта на Артур (164)

Глава 9

Как сър Тристан бил поверен на грижите на Хубавата Изолда, за да му излекува раните

Тогава кралят оказал голямо благоволение на Тантрист и го поверил на грижите на дъщеря си, тъй като тя била отлична лечителка. И щом го прегледала, тя открила, че дълбоко в раната му има отрова, и не след дълго го изцерила. И поради това Тантрист силно залюбил Хубавата Изолда, защото, в онези дни тя била най-красивата девойка и благородница на света. И научил я Тантрист да свири на арфа и тя силно се привързала към него. А по туй време сър Паломид Сарацина бил в тази страна и кралят и кралицата високо го ценели. И всеки ден сър Паломид навестявал Хубавата Изолда и й носел много подаръци, защото горещо я любел. Забелязал Тантрист това, ала добре знаел, че сър Паломид е благороден рицар и могъщ воин. И трябва да ви кажа, че сър Тантрист много намразил сър Паломид, понеже Хубавата Изолда му открила, че Паломид бил съгласен да се покръсти заради нея. Така между Тантрист и сър Паломид се породила голяма ненавист.

Случило се тогава, че крал Агуизанс обявил голям турнир с двубои за ръката на една дама, която се наричала Владетелката на Ливадите и била близка братовчедка на краля. И който излезел победител, след три дни щял да се венчае за нея и да получи всичките й земи. И туй оповестили в Англия, Уелс, Шотландия и също във Франция и Бретан.

И тъй, един ден Хубавата Изолда отишла при сър Тантрист и му казала за този турнир, а той отговорил и рекъл:

— Любезна господарко, аз съм твърде слаб и неотдавна щях да умра, ако не бяхте вие с вашата добрина. И тъй, любезна господарко, какво искате да сторя? Знаете добре, господарко моя, че не мога да се сражавам.

— Ах, Тантрист — рекла Хубавата Изолда, — защо не желаете да участвате в този турнир? Сигурна съм, че сър Паломид ще бъде там и ще стори всичко, което е по силите му. И затова, Тантрист, идете и вие, инак вероятно сър Паломид ще спечели наградата.

— Господарко — рекъл Тантрист, — може и така да е, понеже той е опитен рицар, а аз съм съвсем млад и наскоро посветен в рицарство; и още в първия двубой се случи да бъда тежко ранен, както сама виждате. Ала ако знам, че ще бъдете моя дама, ще участвам в турнира, стига да запазите тайната и никой освен вас да не узнае, че ще се сражавам. И ако запазите тайната, ще изложа нищожния си живот на опасност заради вас и може би сър Паломид ще разбере кой е насреща му.

— Постарайте се според силите си — рекла Хубавата Изолда, — а пък аз ще намеря начин да ви снабдя с кон и доспехи.

— Тъй да бъде — отвърнал сър Тантрист, — ще изпълня повелята ви.

И тъй, в деня на турнира излязъл сър Паломид с черен щит и повалил много рицари, та всички се възхитили от него, защото надвил сър Гауейн, сър Гахерис, Агравейн, Багдемагус, Кей, Додинас Свирени, Саграмор Похотливи, Гумрет Дребосъка и Грифлет Син Божи. Всички тях сър Паломид повалил първия ден. И тогава мнозина рицари се изплашили от сър Паломид и го нарекли Рицаря с черния щит. И тъй, на този ден сър Паломид много се прославил.

Тогава крал Агуизанс отишъл при Тантрист и го попитал защо не иска да се сражава.

— Сър — отвърнал той, — неотдавна бях ранен и още не смея да се излагам на опасност.

Дошъл тогава същият онзи оръженосец, който бил изпратен при сър Тристан от дъщерята на френския крал, и като съгледал сър Тристан, паднал ничком пред него на земята. Видяла Хубавата Изолда с какво уважение се отнесъл оръженосецът към сър Тристан. И тозчас сър Тристан изтичал при оръженосеца, чието име било Хеб Славни, и от сърце го помолил в никакъв случай да не издава името му.

— Сър — отвърнал Хеб, — няма да разкрия името ви, освен по ваша заповед.