Томас Малори
Смъртта на Артур (293)

Глава 54

За сър Паломид и как той срещнал сър Блеоберис и сър Ектор, а също и за сър Персивал

И както стояли там, дошъл сър Паломид и като видял на земята щита на Блеоберис, рекъл:

— Нека рицарят, комуто принадлежи този щит, излезе насреща ми в бой, защото неотдавна край един извор ме повали от коня и затова искам да се сражавам сега пешком.

— Готов съм да премеря сили с вас — рекъл Блеоберис, — тъй като знайте, благородни рицарю, аз бях този рицар и името ми е Блеоберис де Ганис.

— В добър час те срещам — рекъл Паломид — и знай, че името ми е Паломид Сарацина.

А двамата смъртно се мразели.

— Сър Паломид — рекъл Ектор, — уверявам те, че нито ти, нито кой да е друг рицар на тази земя, убил наш роднина, не ще избегне смъртта. Затова, ако искаш да се биеш, иди и потърси сър Ланселот или сър Тристан и ще намериш достоен противник.

— С тях съм се сражавал — рекъл Паломид, — ала слава не съм спечелил.

— Не е ли имало и друг някой рицар освен тях — запитал сър Ектор, — с когото да си премерил силите си?

— Да — рекъл Паломид, — имаше и още един храбър рицар като тях и за възрастта си най-добрият, когото съм срещал. И ако бе живял, додето укрепне тялото му, нямаше да има сега втори рицар като него и името му беше сър Ламорак Уелски. И като се сражавахме на един турнир, повали мен и още трийсет рицари и заслужи първенството. А като си тръгваше, нападнаха го сър Гауейн и братята му и след тежък бой го убиха най-подло за скръб на всички храбри рицари.

И като чул, че брат му, сър Ламорак, е мъртъв, сър Персивал изгубил свяст, клюмнал над гривата на коня си и плакал, както никога рицар не е плакал. Сетне се привдигнал и рекъл:

— Уви, благородни ми братко сър Ламорак, никога вече не ще се видим и знам, че по широкия свят няма втори тъй славеи рицар като теб на такава млада възраст. Не ми ли стига мъката по смъртта на баща ни, крал Пелинор, та сега да скърбя и за смъртта на добрия си брат, сър Ламорак!

В туй време дошъл един слуга от двора на крал Артур и им съобщил за големия турнир, който щял да се състои в Лоназеп и където Корнуол и Северен Уелс щели да се сражават срещу всички, които пристигнели там.