Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 32
Как сър Гарет се сражавал с един рицар, който държал в замъка си трийсет дами, и как го убил
Видели те, че не ще могат да го надвият, та се отдръпнали настрана и там се наговорили да убият коня му. Тогаз отново препуснали срещу сър Гарет и с копията си проболи коня му, а сетне още по-яростно се нахвърлили да го нападат. Ала, макар да се биел пешком, сър Гарет тъй въртял меча, че когото ударел, повече не се изправял на крака. И така той убил мнозина от тях, додето останали само четирима, а най-подир и те избягали. Тогаз сър Гарет си избрал един от техните коне, яхнал го и пак поел на път. И тъй, яздил той дълго, додето стигнал до някакъв замък и чул иззад стените му горки стенания на девици и благородни дами. И ето че минал наблизо един слуга.
— Какъв е този шум, дето чувам в замъка? — запитал го сър Гарет.
— Благородни рицарю — рекъл слугата, — затворени са в този замък трийсет дами и всички те са вдовици, защото ден и нощ край замъка дебне един рицар и името му е Кафявия рицар, що не знае милост. Той е най-опасният рицар на света, затова, сър, съветвам ви да бягате по-скоро оттук.
— Не — отвърнал сър Гарет, — няма да бягам, макар ти да се боиш от него.
Видял тогаз слугата да се приближава Кафявия рицар и рекъл:
— Вижте, ей го, идва.
— Сега ще се справя с него — рекъл сър Гарет.
Съгледали се двамата един другиго, пришпорили конете си и Кафявия рицар строшил копието си, а сър Гарет го пробол през тялото, та рицарят рухнал безжизнен на земята. Тогаз сър Гарет отишъл в замъка и помолил дамите да му позволят да си почине там.
— Уви! — рекли дамите. — Не можем да ви подслоним тук.
— Посрещнете го както подобава — рекъл слугата, — защото този рицар уби врага ви.
Тогаз те го приели на драго сърце и го нагостили както могли, тъй като, макар и да били бедни, не можели да постъпят по друг начин.
И на сутринта той отишъл на литургия и видял там трийсетте дами, коленичили на пода върху разни гробове. И те плачели и горко ридаели. Тогаз сър Гарет се досетил, че в тези гробове лежат съпрузите им.
— Любезни дами — рекъл той, — идете на следващия празник Петдесетница в двора на крал Артур и кажете там, че ви пращам аз, сър Гарет.
— Ще сторим както заръчахте — отвърнали дамите.
И тъй, поел той отново на път и случило се, че не след дълго стигнал до една планина, а там изскочил насреща му снажен рицар и рекъл:
— Спрете, благородни рицарю, и се сражавайте с мен.
— Кой сте вие? — запитал сър Гарет.
— Името ми е херцог Де ла Рус — отвърнал той.
— Тогава, сър, вие сте рицарят, в чийто замък пренощувах веднъж. И обещах там на вашата съпруга да се предам на добрата ви воля.
— Аха, ти ли си онзи надменен рицар, дето предложил да се сражава с моите рицари? — рекъл херцогът. — Отбранявай се, защото те предизвиквам на двубой.
И тъй, пришпорили те конете си и още с първия удар сър Гарет повалил херцога от седлото. Ала херцогът бързо скочил на крака, вдигнал щит, изтеглил меч и призовал сър Гарет да слезе от коня и тъй да се бие с него. Слязъл той тогава и двамата люто се сражавали повече от час и си нанесли тежки рани. Най-подир сър Гарет повалил херцога на земята и щял да го убие, ала той се предал.
— Идете тогава на следващия празник при моя господар крал Артур — рекъл сър Гарет — и му кажете, че аз, сър Гарет, ви пращам при него.
— Тъй и ще сторя — рекъл херцогът, — и ще ви се закълна във вярност и покорство със сто свои рицари. И до сетния си ден ще ви служа и ще изпълнявам каквото ми заповядате.