Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 32

Как сър Гарет се сражавал с един рицар, който държал в замъка си трийсет дами, и как го убил

Видели те, че не ще могат да го надвият, та се отдръпнали настрана и там се наговорили да убият коня му. Тогаз отново препуснали срещу сър Гарет и с копията си проболи коня му, а сетне още по-яростно се нахвърлили да го нападат. Ала, макар да се биел пешком, сър Гарет тъй въртял меча, че когото ударел, повече не се изправял на крака. И така той убил мнозина от тях, додето останали само четирима, а най-подир и те избягали. Тогаз сър Гарет си избрал един от техните коне, яхнал го и пак поел на път. И тъй, яздил той дълго, додето стигнал до някакъв замък и чул иззад стените му горки стенания на девици и благородни дами. И ето че минал наблизо един слуга.

— Какъв е този шум, дето чувам в замъка? — запитал го сър Гарет.

— Благородни рицарю — рекъл слугата, — затворени са в този замък трийсет дами и всички те са вдовици, защото ден и нощ край замъка дебне един рицар и името му е Кафявия рицар, що не знае милост. Той е най-опасният рицар на света, затова, сър, съветвам ви да бягате по-скоро оттук.

— Не — отвърнал сър Гарет, — няма да бягам, макар ти да се боиш от него.

Видял тогаз слугата да се приближава Кафявия рицар и рекъл:

— Вижте, ей го, идва.

— Сега ще се справя с него — рекъл сър Гарет.

Съгледали се двамата един другиго, пришпорили конете си и Кафявия рицар строшил копието си, а сър Гарет го пробол през тялото, та рицарят рухнал безжизнен на земята. Тогаз сър Гарет отишъл в замъка и помолил дамите да му позволят да си почине там.

— Уви! — рекли дамите. — Не можем да ви подслоним тук.

— Посрещнете го както подобава — рекъл слугата, — защото този рицар уби врага ви.

Тогаз те го приели на драго сърце и го нагостили както могли, тъй като, макар и да били бедни, не можели да постъпят по друг начин.

И на сутринта той отишъл на литургия и видял там трийсетте дами, коленичили на пода върху разни гробове. И те плачели и горко ридаели. Тогаз сър Гарет се досетил, че в тези гробове лежат съпрузите им.

— Любезни дами — рекъл той, — идете на следващия празник Петдесетница в двора на крал Артур и кажете там, че ви пращам аз, сър Гарет.

— Ще сторим както заръчахте — отвърнали дамите.

И тъй, поел той отново на път и случило се, че не след дълго стигнал до една планина, а там изскочил насреща му снажен рицар и рекъл:

— Спрете, благородни рицарю, и се сражавайте с мен.

— Кой сте вие? — запитал сър Гарет.

— Името ми е херцог Де ла Рус — отвърнал той.

— Тогава, сър, вие сте рицарят, в чийто замък пренощувах веднъж. И обещах там на вашата съпруга да се предам на добрата ви воля.

— Аха, ти ли си онзи надменен рицар, дето предложил да се сражава с моите рицари? — рекъл херцогът. — Отбранявай се, защото те предизвиквам на двубой.

И тъй, пришпорили те конете си и още с първия удар сър Гарет повалил херцога от седлото. Ала херцогът бързо скочил на крака, вдигнал щит, изтеглил меч и призовал сър Гарет да слезе от коня и тъй да се бие с него. Слязъл той тогава и двамата люто се сражавали повече от час и си нанесли тежки рани. Най-подир сър Гарет повалил херцога на земята и щял да го убие, ала той се предал.

— Идете тогава на следващия празник при моя господар крал Артур — рекъл сър Гарет — и му кажете, че аз, сър Гарет, ви пращам при него.

— Тъй и ще сторя — рекъл херцогът, — и ще ви се закълна във вярност и покорство със сто свои рицари. И до сетния си ден ще ви служа и ще изпълнявам каквото ми заповядате.