Томас Малори
Смъртта на Артур (152)

Глава 32

Как сър Гарет се сражавал с един рицар, който държал в замъка си трийсет дами, и как го убил

Видели те, че не ще могат да го надвият, та се отдръпнали настрана и там се наговорили да убият коня му. Тогаз отново препуснали срещу сър Гарет и с копията си проболи коня му, а сетне още по-яростно се нахвърлили да го нападат. Ала, макар да се биел пешком, сър Гарет тъй въртял меча, че когото ударел, повече не се изправял на крака. И така той убил мнозина от тях, додето останали само четирима, а най-подир и те избягали. Тогаз сър Гарет си избрал един от техните коне, яхнал го и пак поел на път. И тъй, яздил той дълго, додето стигнал до някакъв замък и чул иззад стените му горки стенания на девици и благородни дами. И ето че минал наблизо един слуга.

— Какъв е този шум, дето чувам в замъка? — запитал го сър Гарет.

— Благородни рицарю — рекъл слугата, — затворени са в този замък трийсет дами и всички те са вдовици, защото ден и нощ край замъка дебне един рицар и името му е Кафявия рицар, що не знае милост. Той е най-опасният рицар на света, затова, сър, съветвам ви да бягате по-скоро оттук.

— Не — отвърнал сър Гарет, — няма да бягам, макар ти да се боиш от него.

Видял тогаз слугата да се приближава Кафявия рицар и рекъл:

— Вижте, ей го, идва.

— Сега ще се справя с него — рекъл сър Гарет.

Съгледали се двамата един другиго, пришпорили конете си и Кафявия рицар строшил копието си, а сър Гарет го пробол през тялото, та рицарят рухнал безжизнен на земята. Тогаз сър Гарет отишъл в замъка и помолил дамите да му позволят да си почине там.

— Уви! — рекли дамите. — Не можем да ви подслоним тук.

— Посрещнете го както подобава — рекъл слугата, — защото този рицар уби врага ви.

Тогаз те го приели на драго сърце и го нагостили както могли, тъй като, макар и да били бедни, не можели да постъпят по друг начин.

И на сутринта той отишъл на литургия и видял там трийсетте дами, коленичили на пода върху разни гробове. И те плачели и горко ридаели. Тогаз сър Гарет се досетил, че в тези гробове лежат съпрузите им.

— Любезни дами — рекъл той, — идете на следващия празник Петдесетница в двора на крал Артур и кажете там, че ви пращам аз, сър Гарет.

— Ще сторим както заръчахте — отвърнали дамите.

И тъй, поел той отново на път и случило се, че не след дълго стигнал до една планина, а там изскочил насреща му снажен рицар и рекъл:

— Спрете, благородни рицарю, и се сражавайте с мен.

— Кой сте вие? — запитал сър Гарет.

— Името ми е херцог Де ла Рус — отвърнал той.

— Тогава, сър, вие сте рицарят, в чийто замък пренощувах веднъж. И обещах там на вашата съпруга да се предам на добрата ви воля.

— Аха, ти ли си онзи надменен рицар, дето предложил да се сражава с моите рицари? — рекъл херцогът. — Отбранявай се, защото те предизвиквам на двубой.

И тъй, пришпорили те конете си и още с първия удар сър Гарет повалил херцога от седлото. Ала херцогът бързо скочил на крака, вдигнал щит, изтеглил меч и призовал сър Гарет да слезе от коня и тъй да се бие с него. Слязъл той тогава и двамата люто се сражавали повече от час и си нанесли тежки рани. Най-подир сър Гарет повалил херцога на земята и щял да го убие, ала той се предал.

— Идете тогава на следващия празник при моя господар крал Артур — рекъл сър Гарет — и му кажете, че аз, сър Гарет, ви пращам при него.

— Тъй и ще сторя — рекъл херцогът, — и ще ви се закълна във вярност и покорство със сто свои рицари. И до сетния си ден ще ви служа и ще изпълнявам каквото ми заповядате.