Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как господарката на обсадения замък получила известие от сестра си, че е довела рицар, който да се сражава за нея, и какви битки е спечелил той

И тъй, както разказва по-нататък книгата, господарката на обсадения замък получила вест по джуджето, че сестра й идва с един рицар, който успял да превъзмогне всички опасности по пътя.

— Що за човек е той? — запитала дамата.

— Най-благороден рицар, господарко — рекло джуджето. — Още е млад, ала е хубав мъж, какъвто не сте виждали.

— Кой е той, от какъв род произхожда и кой го е посветил в рицарство? — попитала дамата.

— Господарко — отвърнало джуджето, — син е на краля на Оркни, ала сега не ще ви открия името му. И трябва да знаете, че в рицарство го посвети сър Ланселот, тъй като той не желаеше никой друг да стори това, а сър Кей го наричаше Бомен.

— Как премина край братята на Персант? — рекла дамата.

— Господарко — отвърнало джуджето, — както подобава на благороден рицар. Най-напред уби двама братя на един брод на реката.

— Зная ги — рекла тя, — бяха храбри рицари, ала погубиха много беззащитен народ. Единият се казваше сър Герард де Брюз, а другият — сър Арнолд де Брюз.

— Сетне, господарко, се сражава с Черния рицар и го уби в честен двубой и взе коня и доспехите му. После се би със Зеления рицар и го победи в честен двубой, по същия начин се справи и с Червения рицар, а накрая се сражава със Синия рицар, та и него победи в честен двубой.

— Излиза, че е победил сър Персант Сини — рекла дамата, — а той е един от най-благородните рицари на света.

Тогаз джуджето продължило:

— Победи той четиримата братя и уби Черния рицар, а преди това извърши и други подвизи: надви сър Кей и го остави да лежи полумъртъв на земята, а сетне води голяма битка със сър Ланселот и двубоят завърши наравно, та след туй сър Ланселот го посвети в рицарство.

— Джудже — рекла дамата, — зарадваха ме твоите вести, затова иди в близката отшелническа килия и занеси там от моето вино в две сребърни гарафи, всяка от по два галона, също и две пити хляб, тлъсто еленско месо и вкусен пернат дивеч. А ето, давам ти най-сетне и тази златна чаша, скъпа и прескъпа. И тъй, занеси всичко това в отшелническата килия и го връчи на отшелника. И иди после при сестра ми, та й предай поздрави от мен и изрази почитта ми към оня благодарен рицар и го помоли да хапне и да пийне, та да събере сили. И му кажи, че му благодаря за неговата учтивост и доброта, дето се е заел с такова трудно дело заради мен, макар никога да не съм проявявала към него ни любезност, ни щедрост. Предай му също, че се моля Богу да му даде смелост и храбро сърце, тъй като рицарят, с когото ще се сражава, е с благородна кръв, ала не знае що е щедрост, доброта и великодушие, защото мисли единствено как да погубва беззащитни хора и по тази причина не мога ни да го хваля, ни да го обичам.

И тъй, джуджето потеглило отново на път и се върнало при сър Персант, дето намерило девицата Линет и сър Бомен и им разказало всичко, което вече чухте. Тогаз те се простили със сър Персант, ала той яхнал напет жребец и ги придружил досред пътя, а после ги оставил на божията милост. И не след дълго те стигнали при килията и там изпили виното и изяли печеното месо и дивеча.

И като се нахранили добре, джуджето поело със съдовете назад към замъка, ала по пътя го срещнал Червения рицар от Червените ливади и го попитал откъде идва и къде е било.

— Сър — отвърнало джуджето, — бях със сестрата на господарката на този замък и тя ходи в двора на крал Артур и доведе оттам един рицар.

— Мисля, че напразно се е трудила, защото, дори да е довела сър Ланселот, сър Тристан, сър Ламорак или сър Гауейн, смятам, че мога да се справя с всичките.

— Може и тъй да е — отвърнало джуджето, — ала този рицар успя да превъзмогне всички опасности по пътя и уби Черния рицар и още двама, а сетне победи Зеления рицар, Червения рицар и Синия рицар.

— Тогаз трябва да е един от четиримата, дето току-що споменах.

— Не е нито един от тях — рекло джуджето, — ала е кралски син.

— Как му е името? — попитал Червения рицар от Червените ливади.

— Това няма да ви открия — отвърнало джуджето, — ала ще ви кажа, че сър Кей го наричаше на подбив Бомен.

— Все ми е едно — отвърнал рицарят, — защото който и да е, скоро ще се справя с него. И ако се сражаваме, ще умре от позорна смърт както мнозина преди него.

— Би било жалко — рекло джуджето. — Чудя се, че така позорно воювате срещу благородните рицари.