Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как сър Борс и сър Лионел отишли при крал Брандегорис и как сър Борс взел сина си Хелин Бели, и за сър Ланселот

Сега да оставим сър Ланселот да се весели на Острова на радостта с лейди Елейн, със сър Персивал и сър Ектор и да разкажем за сър Борс де Ганис и сър Лионел, които вече почти две години търсели сър Ланселот, ала никаква вест не чули за него. И както си яздели те, случило се, че стигнали в замъка на Брандегорис, дето сър Борс бил твърде познат, защото петнайсет години преди туй дъщерята на краля родила от него син и името му било Хелин Бели. И като видял сега сина си, сър Борс твърде го харесал. И тъй, двамата рицари били приети с най-голяма почит при крал Брандегорис. А на сутринта сър Борс отишъл при крал Брандегорис и рекъл:

— Тук е Хелин Бели и както твърдят всички, той ми е син. И затова искам да ви кажа, че ще го взема със себе си в двора на крал Артур.

— Сър — отвърнал кралят, — не ще ви спра, вземете го със себе си, ала възрастта му е още крехка.

— Може и тъй да е — рекъл сър Борс, — ала ще го взема и ще го заведа в най-славния двор на света.

И когато сър Борс се наканил да си върви, много скърбили в замъка за заминаването на Хелин Бели и много плакали. Ала най-подир сър Борс и сър Лионел поели на път и скоро стигнали в Камелот при крал Артур.

И когато крал Артур разбрал, че Хелин Бели е син на сър Борс и внук на крал Брандегорис, въздигнал го за рицар на Кръглата маса и той скоро се отличил като храбър рицар, готов за всякакви приключения.

Сега да се върнем на разказа си за сър Ланселот. Отишли един ден сър Ектор и сър Персивал при сър Ланселот и го запитали какво възнамерява да прави и не желае ли да се върне с тях при крал Артур.

— Не — рекъл сър Ланселот, — не ще сторя това за всички богатства на света, защото тъй недостойно се отнесоха към мен в двора, че мисля никога вече да не се връщам там.

— Сър — рекъл сър Ектор, — аз съм ваш брат и от всички на света най-много обичам вас, та ако смятах, че ще е позор за вас да се върнете, трябва да знаете, че никога не бих ви съветвал да го сторите. Ала крал Артур и всичките му рицари, и най-вече кралица Гуиневир толкоз скърбяха и тъжаха за вас, че бе чудо да ги гледа и слуша човек. И помислете си за голямата слава и доброто име, което имате, и за това, че ви почитат повече от всеки друг рицар на света и никой рицар не е тъй възхваляван днес, както вие и сър Тристан. Затуй, братко, пригответе се за път и елате в двора с нас и сигурен съм, че никой друг рицар не ще е тъй добре дошъл там. И знам и мога да ви докажа, че кралицата даде двайсет хиляди лири[1], за да ви намери.

— Тъй да бъде, братко — рекъл сър Ланселот, — ще послушам съвета ви и ще тръгна с вас.

И те извели конете си, приготвили се за път и се простили с крал Пелес и лейди Елейн. И когато разбрала, че сър Ланселот си отива, лейди Елейн твърде се наскърбила.

— Господарю мой сър Ланселот — рекла му тя, — на следния празник Петдесетница вашият и моят син Галахад трябва да бъде посветен в рицарство, тъй като навършва петнайсет години.

— Постъпете според волята си — отвърнал сър Ланселот — и дано даде Бог да стане достоен рицар.

— Колкото до това — рекла лейди Елейн, — сигурна съм, че ще бъде най-славният мъж в рода си освен един.

— И това е достатъчно — рекъл сър Ланселот.

Бележки

[1] Това е огромна сума за рицарските времена и споменаването й свидетелства за значението, което Малори придава на материалните блага. Срв. също бел. 2 към Книга девета, където Тристан казва на Изолда, че е пожертвал за нея много земи и богатства. За идеалния рицар на средновековието материалните блага нямат никакво значение, но за пишещия в XV век Малори подобни прибавки са напълно естествени.