Томас Малори
Смъртта на Артур (495)

Глава 4

Как за зла чест, поради една пепелянка, сражението започнало и сър Мордред бил убит, а Артур смъртно ранен

После се условили крал Артур и сър Мордред да се срещнат на полето между двете войнства и всеки да води със себе си по четиринайсет души свита. И с тази вест се върнали те при Артур. А той рекъл:

— Доволен съм, че това се уреди.

И с тези думи отишъл при войската си. И когато Артур се приготвил за срещата, предупредил всичките си воини, ако видят някой да изтегля меч, тозчас да се втурнат и да убият онзи предател сър Мордред и рекъл:

— Защото аз никак не му вярвам.

По същия начин и сър Мордред предупредил своите воини:

— Ако видите някой да изтегли меч, втурнете се начаса и избийте всички, които се изпречат пред вас, защото нямам никаква вяра в това примирие, понеже знам, че баща ми желае да ми отмъсти.

И тъй, те се срещнали на уреченото място, споразумели се и се договорили напълно, а сетне донесли вино и пили.

Ала точно тогава изпод нисък храст пирен излязла пепелянка и ухапала един рицар по крака. И като усетил ухапването, рицарят погледнал към земята и видял пепелянката, та за един миг изтеглил меч да я убие, без да се замисли какво зло може да стори. И когато двете войски видели изтегления меч, засвирили с тръби и рогове и с яростни викове се втурнали в бой. Тогава крал Артур яхнал коня си и рекъл:

— Уви, злочест е този ден!

И препуснал към войската си. Същото сторил и сър Мордред. И трябва да знаете, че нивга и в никоя християнска страна не се е водила преди и след туй такава страховита битка: сражавали се воините пешком и на кон, сипели удари и блъскали щитове и безчет тежки думи си разменяли противниците, и много смъртоносни рани си нанесли. Ала крал Артур отново и отново връхлитал срещу редиците на сър Мордредовото войнство, бил се както подобава на благороден крал и нивга не отстъпвал. И на този ден сър Мордред също се сражавал с чест и се излагал на големи опасности. И тъй се били рицарите целия дълъг ден без отдих, додето не положат кости на хладната земя. Така продължила битката почти до вечерта и сто хиляди воини легнали мъртви в нея. И Артур люто се разгневил, като видял как загиват хората му.

Тогава кралят се огледал наоколо и забелязал, че от цялото му войнство, от всичките му храбри рицари, са останали само двама — сър Лукан Виночерпеца и брат му сър Бедивер, ала и те били тежко ранени.

— Милостиви Иисусе Христе — рекъл кралят, — къде са всичките ми благородни рицари? Горко ми, че доживях да видя този скръбен ден, защото с него дойде и краят ми. Ала от сърце се моля Богу да намеря онзи предател Мордред, който причини това зло.

Тогаз крал Артур съгледал сър Мордред да стои облегнат на меча си сред огромен куп мъртъвци.

— Подай ми копието — рекъл Артур на сър Лукан, — защото ей там виждам предателя, който ни хвърли в тази тежка беда.

— Оставете го, сър — рекъл сър Лукан, — защото той е злочест. А ако вие оцелеете след този нещастен ден, това ще бъде достатъчно отмъщение. Добри ми господарю, спомнете си съня си и какво ви каза духът на сър Гауейн миналата нощ. И ето че въпреки туй Бог във великата си милост ви запази досега. Затова в името божие, господарю, възпрете се и благославяйте Бога, че спечелихте сражението, защото тук сме трима живи, а около сър Мордред няма ни един жив. И ако сега прекратите битката, това ще бъде краят на този злочест и съдбовен ден.

— Живот ли, смърт ли ме очаква — отвърнал кралят, — да бъде волята божия, ала сега е сам-самичък и няма да избегне мъстта ми, тъй като никога не ще имам вече такъв сгоден случай.

— Бог да ви помага — рекъл сър Бедивер.

Тогава кралят хванал копието си с две ръце и се втурнал към сър Мордред с вик:

— Предателю, настъпи смъртният ти час!

И когато сър Мордред чул думите на сър Артур, втурнал се насреща му с изтеглен меч, ала крал Артур ударил сър Мордред под щита и го пробол надълбоко. И като усетил сър Мордред смъртоносната рана, хвърлил се напред с всичката сила, що могъл да събере, и цялата дръжка на копието хлътнала в тялото му, а той, както стискал меча с две ръце, ударил баща си Артур отстрани по главата, та разсякъл шлема и черепа му. И тозчас сър Мордред паднал мъртъв на земята, а благородният Артур се строполил в несвяст.

И неведнъж губил той съзнание, а сър Лукан Виночерпеца и сър Бедивер се опитали да го привдигнат. Най-подир с последни сили двамата го завели до един малък параклис недалеч от морския бряг. И като стигнал кралят там, почувствал се по-добре. Тогава откъм полето, дето се водил боят, се чули викове.

— Иди, сър Лукан — рекъл кралят, — и узнай какъв е този шум на полесражението.

И сър Лукан тръгнал, макар да имал много тежки рани. И както вървял, чул и видял на лунната светлина как тълпи от крадци и хищни разбойници се трупали сред полето да грабят и крадат накити, брошки, гривни, скъпоценни пръстени и други богатства от благородните рицари. А онези, които не били още мъртви, разбойниците убивали, за да им вземат доспехите и съкровищата. Като разбрал всичко това, сър Лукан бързо се върнал при краля и му разказал какво е чул и видял.

— Мисля — рекъл сър Лукан, — че ще бъде най-добре да ви отведем в някой укрепен град.