Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 23
Как Персивал и Борс скърбили за смъртта на Галахад и как умрял Персивал, и за други неща
Когато Персивал и Борс видели мъртвото тяло на Галахад, скръбта им нямала равна на себе си, та ако не били благочестиви мъже, лесно щели да изпаднат в отчаяние. И дълбоко се опечалил народът в тамошните земи и в града. Сетне погребали Галахад и веднага след погребението му Персивал се оттеглил в една отшелническа обител извън града и приел монашески одежди. И Борс не се отделял от него, ала не отхвърлил мирските си дрехи, тъй като имал намерение да се върне в кралството Логрис.
Така Персивал живял в отшелническата обител най-благочестиво една година и два месеца, а сетне напуснал този свят. И Борс наредил да го погребат до сестра му и Галахад в божия храм.
И като видял Борс, че е сам в онзи далечен край в земята вавилонска, напуснал град Сарас, сложил доспехите си, отишъл на морския бряг и се качил на кораб. И случило се, че по милостта божия корабът го отнесъл в кралството Логрис. Тогава Борс препуснал към Камелот, дето бил кралят, и скоро стигнал в двора.
И щом го видели, всички там твърде се възрадвали, защото толкоз дълго бил странствал из чужди земи, че го мислели за умрял. И след като се нахранили, кралят повикал при себе си най-мъдрите книжници, за да запишат великите подвизи на тези храбри рицари. Тогава Борс разказал всички приключения, които преживели той и тримата му другари, Ланселот, Персивал и Галахад, додето странствали да заслужат благодатта на Светия граал, а Ланселот пък разказал своите приключения. И всичко това било записано в големи книги, които кралят наредил да се пазят в библиотеките в Солсбъри. Сетне сър Борс рекъл на сър Ланселот:
— Синът ви Галахад ми заръча да ви предам почитта му към вас, а също и към крал Артур и целия този двор. Приветства ви и Персивал. И знайте, че ги погребах със собствените си ръце в град Сарас. И още, сър Ланселот, Галахад ви моли да не забравяте колко измамен е земният живот, както вие сам сте му дали дума, когато заедно сте странствали повече от половин година.
— Истина е — рекъл Ланселот. — И дано даде Бог неговите молитви да ми помогнат. — После Ланселот прегърнал сър Борс и рекъл: — Мили братовчеде, радвам се от сърце, че се завърнахте. И онова, що е по силите ми да направя за вас и близките ви, готов съм да го сторя винаги, додето душата ми напусне недостойното ми тяло, кълна се във всичко най-свято за мен. И знайте, мили братовчеде сър Борс, че никога не ще се разделя с вас, додето сме живи.
— Сър — рекъл Борс, — вашата воля е и моя воля.