Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Как Персивал и Борс скърбили за смъртта на Галахад и как умрял Персивал, и за други неща

Когато Персивал и Борс видели мъртвото тяло на Галахад, скръбта им нямала равна на себе си, та ако не били благочестиви мъже, лесно щели да изпаднат в отчаяние. И дълбоко се опечалил народът в тамошните земи и в града. Сетне погребали Галахад и веднага след погребението му Персивал се оттеглил в една отшелническа обител извън града и приел монашески одежди. И Борс не се отделял от него, ала не отхвърлил мирските си дрехи, тъй като имал намерение да се върне в кралството Логрис.

Така Персивал живял в отшелническата обител най-благочестиво една година и два месеца, а сетне напуснал този свят. И Борс наредил да го погребат до сестра му и Галахад в божия храм.

И като видял Борс, че е сам в онзи далечен край в земята вавилонска, напуснал град Сарас, сложил доспехите си, отишъл на морския бряг и се качил на кораб. И случило се, че по милостта божия корабът го отнесъл в кралството Логрис. Тогава Борс препуснал към Камелот, дето бил кралят, и скоро стигнал в двора.

И щом го видели, всички там твърде се възрадвали, защото толкоз дълго бил странствал из чужди земи, че го мислели за умрял. И след като се нахранили, кралят повикал при себе си най-мъдрите книжници, за да запишат великите подвизи на тези храбри рицари. Тогава Борс разказал всички приключения, които преживели той и тримата му другари, Ланселот, Персивал и Галахад, додето странствали да заслужат благодатта на Светия граал, а Ланселот пък разказал своите приключения. И всичко това било записано в големи книги, които кралят наредил да се пазят в библиотеките в Солсбъри. Сетне сър Борс рекъл на сър Ланселот:

— Синът ви Галахад ми заръча да ви предам почитта му към вас, а също и към крал Артур и целия този двор. Приветства ви и Персивал. И знайте, че ги погребах със собствените си ръце в град Сарас. И още, сър Ланселот, Галахад ви моли да не забравяте колко измамен е земният живот, както вие сам сте му дали дума, когато заедно сте странствали повече от половин година.

— Истина е — рекъл Ланселот. — И дано даде Бог неговите молитви да ми помогнат. — После Ланселот прегърнал сър Борс и рекъл: — Мили братовчеде, радвам се от сърце, че се завърнахте. И онова, що е по силите ми да направя за вас и близките ви, готов съм да го сторя винаги, додето душата ми напусне недостойното ми тяло, кълна се във всичко най-свято за мен. И знайте, мили братовчеде сър Борс, че никога не ще се разделя с вас, додето сме живи.

— Сър — рекъл Борс, — вашата воля е и моя воля.

Така свършва историята за Светия граал, изведена накратко от френски език на английски и разказвана като една от най-истинските и най-светите предания на света.
Следва Книга осемнайсета.