Томас Малори
Смъртта на Артур (206)

Глава 10

Как Хубавата Изолда изпратила писмо до сър Тристан по прислужницата си Брагуейн и за различни приключения на сър Тристан

Сега да оставим сър Криводрешко и да се върнем при сър Тристан Лионски, който бил в Бретан. Когато Хубавата Изолда разбрала, че се е венчал, тя му изпратила по прислужницата си от тъжни по-тъжни писма и в заключение му предложила, ако желае, да дойде в нейния двор и да доведе Белоръката Изолда. И там щели да се отнасят с тях така добре, както към самата нея.

Тогава сър Тристан повикал при себе си сър Кехидий и го попитал иска ли тайно да иде с него в Корнуол. Той отговорил, че е съгласен да потегли по всяко време. И тъй, заръчали те да приготвят малък кораб и скоро сър Тристан, Кехидий, дамата Брагуейн и Гувернал, оръженосецът на сър Тристан, отплавали е него.

И когато излезли в открито море, неблагоприятен вятър ги отнесъл към бреговете на Северен Уелс, близо до Гибелния замък. Тогава сър Тристан рекъл:

— Ще ме чакате тук десет дни и моят оръженосец Гувернал ще остане с вас. И ако не се върна до уречения ден, тръгнете към Корнуол, тъй като съм чувал, че в тази гора не едно и две чудни приключения чакат странстващите рицари и затова имам намерение да си опитам силите в някои от тях, преди да си ида оттук. И знайте, че веднага щом мога, ще побързам да се върна.

Сетне сър Тристан и Кехидий яхнали конете и се разделили със спътниците си. И тъй, навлезли те на повече от миля в гората и най-подир сър Тристан съгледал край бистър извор рицар в хубави доспехи и до него, вързан за стар дъб, стоял едър и силен кои, а един ездач водел друг кон, натоварен с копия. И рицарят, който седял край извора, имал твърде печален вид. Тогава сър Тристан се приближил до него и рекъл:

— Любезни рицарю, защо седиш така угрижен? По твоите доспехи и въоръжение изглежда, че си странстващ рицар, затова приготви се за бой с един от нас или с двама ни.

Ала рицарят не отвърнал нищо, а взел щита, закачил го на врата си и бързо яхнал коня. Сетне взел едно копие от оръженосеца си и се отдръпнал на нужното разстояние.

И сър Кехидий поискал разрешение от сър Тристан да се бие пръв.

— Покажи какво можеш — рекъл сър Тристан.

И тъй, те се втурнали един срещу друг и при сблъсъка сър Кехидий паднал и бил тежко ранен в гърдите. Тогава сър Тристан рекъл:

— Рицарю, добре се бихте, ала сега се пригответе да премерите сили с мен.

— Готов съм — отвърнал рицарят.

И сетне взел още по-голямо копие и препуснал срещу сър Тристан. И с огромна мощ онзи рицар ударил сър Тристан, та го повалил от коня и той тежко се строполил наземи.

Тогаз сър Тристан дълбоко се засрамил, скокнал пъргаво на крака, вдигнал щит на рамо и изтеглил меч. Сетне призовал другия рицар в името на рицарската чест да слезе от коня и да се сражава с него пешком.

— На драго сърце — отвърнал рицарят.

И тъй, той слязъл от коня, сложил щит на рамо, изтеглил меч и тогава между тях се завързала люта битка и траяла почти два часа. Най-подир сър Тристан рекъл:

— Любезни рицарю, възпрете ръката си за малко и ми кажете откъде сте и как ви е името.

— Колкото за това — отвърнал рицарят, — ще си помисля. Ала ако вие ми кажете името си, може и аз да ви кажа своето.