Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 10
Как Хубавата Изолда изпратила писмо до сър Тристан по прислужницата си Брагуейн и за различни приключения на сър Тристан
Сега да оставим сър Криводрешко и да се върнем при сър Тристан Лионски, който бил в Бретан. Когато Хубавата Изолда разбрала, че се е венчал, тя му изпратила по прислужницата си от тъжни по-тъжни писма и в заключение му предложила, ако желае, да дойде в нейния двор и да доведе Белоръката Изолда. И там щели да се отнасят с тях така добре, както към самата нея.
Тогава сър Тристан повикал при себе си сър Кехидий и го попитал иска ли тайно да иде с него в Корнуол. Той отговорил, че е съгласен да потегли по всяко време. И тъй, заръчали те да приготвят малък кораб и скоро сър Тристан, Кехидий, дамата Брагуейн и Гувернал, оръженосецът на сър Тристан, отплавали е него.
И когато излезли в открито море, неблагоприятен вятър ги отнесъл към бреговете на Северен Уелс, близо до Гибелния замък. Тогава сър Тристан рекъл:
— Ще ме чакате тук десет дни и моят оръженосец Гувернал ще остане с вас. И ако не се върна до уречения ден, тръгнете към Корнуол, тъй като съм чувал, че в тази гора не едно и две чудни приключения чакат странстващите рицари и затова имам намерение да си опитам силите в някои от тях, преди да си ида оттук. И знайте, че веднага щом мога, ще побързам да се върна.
Сетне сър Тристан и Кехидий яхнали конете и се разделили със спътниците си. И тъй, навлезли те на повече от миля в гората и най-подир сър Тристан съгледал край бистър извор рицар в хубави доспехи и до него, вързан за стар дъб, стоял едър и силен кои, а един ездач водел друг кон, натоварен с копия. И рицарят, който седял край извора, имал твърде печален вид. Тогава сър Тристан се приближил до него и рекъл:
— Любезни рицарю, защо седиш така угрижен? По твоите доспехи и въоръжение изглежда, че си странстващ рицар, затова приготви се за бой с един от нас или с двама ни.
Ала рицарят не отвърнал нищо, а взел щита, закачил го на врата си и бързо яхнал коня. Сетне взел едно копие от оръженосеца си и се отдръпнал на нужното разстояние.
И сър Кехидий поискал разрешение от сър Тристан да се бие пръв.
— Покажи какво можеш — рекъл сър Тристан.
И тъй, те се втурнали един срещу друг и при сблъсъка сър Кехидий паднал и бил тежко ранен в гърдите. Тогава сър Тристан рекъл:
— Рицарю, добре се бихте, ала сега се пригответе да премерите сили с мен.
— Готов съм — отвърнал рицарят.
И сетне взел още по-голямо копие и препуснал срещу сър Тристан. И с огромна мощ онзи рицар ударил сър Тристан, та го повалил от коня и той тежко се строполил наземи.
Тогаз сър Тристан дълбоко се засрамил, скокнал пъргаво на крака, вдигнал щит на рамо и изтеглил меч. Сетне призовал другия рицар в името на рицарската чест да слезе от коня и да се сражава с него пешком.
— На драго сърце — отвърнал рицарят.
И тъй, той слязъл от коня, сложил щит на рамо, изтеглил меч и тогава между тях се завързала люта битка и траяла почти два часа. Най-подир сър Тристан рекъл:
— Любезни рицарю, възпрете ръката си за малко и ми кажете откъде сте и как ви е името.
— Колкото за това — отвърнал рицарят, — ще си помисля. Ала ако вие ми кажете името си, може и аз да ви кажа своето.